- И парите от данъците ми отиват за всичко това?
- Ще се изненадате, ако ви кажа колко много часове прекарвам в този самолет - каза тя с малко отбранителен тон. - Всъщност ние имаме четири такива. И всички са непрекъснато в движение.
- Не се оплаквах - отвърна Вейл.
- Че защо, дори и не съм си помисляла, господин Вейл - промърмори тя, докато се връщаха към предната част на самолета.
Силвърман изникна отнейде и обяви, че закуската е готова. Отидоха в трапезарията, която беше подредена със сребърни прибори и памучни салфетки. Само домашен уют, никаква пластмаса или хартия за еднократна употреба.
- И така, чакам въпросите ви - каза Кастен, когато седнаха.
- Да - отвърна той. - Откъде знаете името на кучето ми?
Тя се изсмя.
- Признавам, че си направих собствена проверка - прочетох всички статии на Джак Конърман. Конърман, изглежда, знае повече за вас от всеки друг човек. Приятели ли сте?
- Понякога му пийваме по едно.
- Също така разполагам с пълно копие на документацията от процеса в Гранд. За мен това е учебник как да се води дело по параграфите на РИКО. Брилянтна работа.
- Благодаря. Мислех, че сте ме измъкнали от леглото само за да ме наругаете.
- Защо? Защото сте измъкнали делото изпод носа на Питър Райкър ли?
- Не съм му измъквал нищо изпод носа, той просто не умее да си пази нещата.
- Това беше федерално дело, господин Вейл.
- А аз го направих щатско, госпожо генерален прокурор.
- Защо не ме наричате Мардж? Всички ми казват така.
- Добре, тогава и вие можете да ми казвате Мартин или Марти, или... - Вейл направи пауза и се ухили - ... както ме нарича Райкър.
- Не и при възпитани разговори - усмихна се тя.
- Аааа, ето значи какво било това, приятен разговор, така ли?
- Надявам се да е така.
- Добре. Тогава и аз възпитано мога да ви кажа, че не съм измъквал нищо изпод носа на Райкър. Той просто много проточи работата. Нямаше необходимото свързващо звено.
- Звено?
- Нали знаете колко сложни са случаите по РИКО. В крайна сметка трябва да намерите свързващо звено, нещо или някого, който да свърже в едно всички тези случаи. Извадих късмет и открих свързващото звено, но той не можа. Затова се тутка толкова дълго със случая. Късметът не може да спечели делото вместо вас, но малко късмет винаги помага. - Той направи малка пауза. - И менюто за закуската ли взехте от Конърман?
- Той ме насочи към любимата ви закусвалня. Каза също, че много сте обичали да ходите по ръба на бръснача, че обичате да поемате рискове.
- Е, Конърман не може да знае всичко. Точно в този момент аз знам три неща, за които съм сигурен, че той си няма дори и представа.
- 0, така ли? И кои са те?
- Той не знае, че вие сте такъв негов любител, не знае, че аз съм тук, и не знае защо.
Тя се изсмя.
- Едно на нула за вас.
- Ще стигнем ли най-после и до третото, а именно „защо“?
- Може пък просто да съм искала да си побъбря с човека, който тикна зад решетките Том Лейси и Харолд Гросман.
Вейл се изкикоти.
- Разбира се. Аз пък дойдох да проверя майсторлъка на Пол с неговия световноизвестен холандски сос.
Тя попи устните си със салфетката и изрече почти безучастно:
- Президентът иска да ви помоли за услуга.
Вейл се изпъна като струна, пусна вилицата и се втренчи в Кастен.
- Малко рано хвърлихте големия си коз, не мислите ли?
- Понякога правя и така.
- Този специално беше особено добър.
- Знам.
- Още двайсет въпроса ли ще има?
- Не - засмя се тя. - Мислех си, че ще привършим закуската преди да станем пак сериозни.
- Значи ще ставаме сериозни, а? - Той пак пусна вилицата. - Закуската беше вълшебна, а сосът направо несравним. Сега ще ми кажете ли какво сте намислили?
- Какво знаете за милиционерските движения в тази област? - попита тя.
Той се замисли за момент, после повдигна рамене.
- Знам само онова, което съм срещал в пресата, а то не е много. Банда неонацистки бръснати глави и религиозни фанатици. В нашето общество винаги е имало боклуци като тях.
- Мислите ли, че са опасни?
- Изобщо не искам да мисля за тях.
- Искам да ви покажа нещо - каза тя, изправи се и Вейл я последва в командно-оперативния център. Момент по-късно влезе и нейният електронен гений.
- Мартин, това е Джим Хайнс. Джими, запознай се господин Вейл.
- Здравейте, господин Вейл - каза Джими и зае мястото си пред сложния пулт. Беше мускулест, с тяло очевидно оформяно в гимнастическа зала. Имаше огненорижа коса, бледа кожа и лунички, и дяволита усмивка. Можеше да мине и за тийнейджър. Вейл прецени, че наближава тридесетте.