- Откъде знаете какво искам?
- Питали са ме за всичко, което има да се пита. Мога да отговоря на всичките ви въпроси само с три думи. - Той се приведе над масата към Вейл. - Не... знам... нищо.
- Вие сте били член на Светилището на Бога и на Божия гняв - каза Вейл. Това не беше въпрос.
- Толкова време мина, че нищо не помня.
Вейл го изгледа над масата и изпита мимолетно чувство на симпатия и съчувствие към този човек. Все още без да е сигурен за причината, поради която разпитва този несъгласен с данъците човек, той реши да разиграе един от старите си номера от времето, когато беше областен прокурор на Чикаго.
- Какво ви липсва най-много? - попита той небрежно.
Въпросът заинтригува Джордан. Той погледна към прозореца и сякаш се унесе в мислите си.
- Какво искате, поезия ли? Мирисът на дъжд, в първите минути, когато закапва, и сеното в хамбара в началото на сезона, да слушам смеха на малкото си момиченце, конете как пръхтят в ранна зимна утрин... - Той спря, извърна глава към Вейл и кремъкът отново се върна в гласа му. - Не ми липсва нищо. Всичко ще си бъде там, когато изляза.
- Гари... имате ли нещо напротив да ви наричам Гари? Добре. Дойдох с едно предложение.
- Вие да не правите предложения?
Вейл се усмихна.
- Може би сте чули за въоръженото нападение над конвоя с оръжие.
- Тук всеки ден само за обири слушам.
- Знаете кое имам предвид.
Джордан се втренчи във Вейл.
- Кога е станало?
- Снощи.
- Господин Вейл, ще го научим, когато го чуем по радиото.
- Един конвой, прекарващ оръжие, е бил нападнат и разбит в Монтана. Десет войници са убити. Има мераклии да го закачат на Генерала.
- На Енгстрьом?
Вейл кимна.
- По дяволите. Няма да стане.
- Откъде сте толкова сигурен? Това е станало снощи, а вие сте тук от две години.
Джордан изгледа с омраза пакета с цигарите върху масата.
- Вие сте нов в тая работа.
- От дванайсет години съм обвинител. Няма нещо, дето да не го познавам. Мога да ви съкратя присъдата с две години. Ще се измъкнете оттук само след шест-седем месеца и ще ви преместя в някой селски клуб като Панама Сити например, където да си изкарате остатъка от присъдата.
Джордан се приведе над масата и когато Вейл в очакване също се наведе към него, прошепна прегракнало:
- Нямам какво да ви кажа.
- Изглеждате съвсем сигурен, че Енгстрьом няма нищо общо с цялата тая работа. Толкова ли не ви интересува?
Въпросът направо разяри Джордан. Той се изправи и понечи да кръстоса крака, но после си спомни, че са оковани. Размишлява някъде около минута, очите му от време на време се присвиваха, сякаш се бореше с някаква мисъл.
- Окей, чуйте ме добре - каза накрая той. - Ще ви го кажа само веднъж. Веднъж. Може и да знам, а може и да не знам кой е взел участие в това. Но така или иначе няма да ви свърши много работа, защото всичко ще е само слухове и предположения от моя страна. Но мога да ви уверя, че Генерала в никакъв случай не може да има нещо общо с убийството на американски войници. Освен ако... - Той се замисли за момент, очите му се свиха, сякаш някаква мисъл не му даваше покой.
- Освен ако?
- Освен ако те не са жертва във война.
- Искате да кажете, че Светилището е обявило снощи война на САЩ, както го направи Орденът през осемдесетте?
- Откъде мога да знам, по дяволите?
- А може би защото трима от убитите войници са били чернокожи?
- Ще ви кажа нещо, господине. Генерала не е расист. А и чете много Библията.
- Вярва ли в Библията в буквалния смисъл на думата? Нали разбирате, дословно?
- Доста, макар и понякога да я тълкува по своему.
- И как тълкува тази помия за ханаанците и евреите, която практикува Кланът? Те цитират Библията. Той вярва ли на приказките им?
- Генерала е логичен човек, господин Вейл. Той прави разлика между помия и разумни приказки.
- Така ли мислите, Гари? Че това е помия?
- Мисля, че можете да си мислите каквото си поискате. Онзи куку, Авраам, проклятие, този кучи син може да направи бялото черно, да превърне нощта на ден. Той говори по радиото и направо полудява, кара всичките си последователи от Озарк до канадската граница да пощръкляват. Толкова много пъти е бил хапан от гърмяща змия, че езикът му е станал змийски, а в мозъка му тече отрова. Ако той е проповедник, аз съм Дядо Коледа.
- Кой е Авраам?
Джордан изумено поклати глава.
- Човече, ама ти си бил съвсем зелен! Авраам е гласът на Патриотите! Сляп като правосъдието и по-луд от разярена мечка. Той измъква Каин от Ада шест пъти седмично по тия радиостанции, като проповядва проклятие върху всичко, що е правителствено.