- Вие воювахте ли в Пустинна буря?
- 0, да, и даже пипнах едно арабско шрапнелче. Скимтяща низша маса, банда бъзливци, ядачи на овче месо. Да, дадох си лептата от кръв, за да може онази путка, Буш, да се оттегли точно когато ги бяхме спипали за ташаците, и ни върна всички, за да може да се изтъпанчи на парада и да спечели изборите. Всичко което направи обаче, беше, че изсра една огромна купчина лайна. По дяволите, не спечелихме войната, легнахме им като последните педерасти. Тия мръсни копелета ще ни пуснат някое газче, и то много скоро, да го знаете.
- Вие сте били офицер в Светилището, нали?
- Бях в Яхве, помощник на Генерала. И да знаете - всички, които са лежали във федерален затвор, ще се третират с определена доза уважение, когато излязат на свобода.
- Мислите, че сте по-добри от другите ли?
- Огледайте се. Всички, които са тук, излежават най- жестоките присъди, които могат да съществуват. Всеки от Движението свършва във федерален затвор с много тежка присъда.
- Вие не сте плащали данъци седем години и сте нападнали федерален служител, Гари.
- Точно така. И получих за това пет години. Дължах им дванайсет хиляди долара и ми друснаха пет години. И глоба от десет хиляди долара, която не мога дори и да се надявам, че ще платя някога. Взеха ми фермата, добитъка, къщата. В замяна получих това. - Той посочи стаята с широк жест. — Знаете ли колко души се побъркват тук? Има цяло крило, където ги държат в усмирителни ризи. Стъпите ли тук, обръсват ви главата и ви отнемат всички лични принадлежности. Не можете да задържите дори и снимката на семейството си. Няма с кого да разговаряте. Сам сте през цялото време. Понякога бих дал какво ли не, само и само да мога да зърна някоя хлебарка да притича по пода. Ако направиш нещо и ги ядосаш, друсват ти десет дни карцер. Десет дни с включено осветление, двайсет и четири часа в денонощието. Искат да те превърнат в безсловесно животно. Да прекършат духа ти, да ти отнемат самоличността. И когато си тръгваш оттук, ти си никой, но мразиш всичко на света. Ако, разбира се, не си имал нещастието да откачиш.
- Значи да разбирам, че когато след три години наказанието ви изтече, вие отново ще се захванете с делото си?
- Вече си научих урока. Нека да кажем, че ако някога се измъкна, никога вече няма да допусна да ме върнат тук.
- Значи ще свършите с мозък, пръснат от някой снайперист. Има на какво да се надявате.
- Никой не се надява на нищо — изсумтя горчиво Джордан. - Говорим за оцеляване. Няма значение дали ще сме хиляда и петстотин или петнадесет хиляди, важното е, че ще продължим по същия начин. Нападай и изчезвай, също като призраци.
- Или „Фантоми“?
- Което ви харесва повече.
- Вие говорите за самоубийство.
- Което е сто пъти по-добре, отколкото да позволим на правителството да дойде и да ни вземе всичко и после да ни убие.
- Разкажете ми нещо повече за Генерала.
- Сигурен съм, че имате досие за него, по-дебело и от конски хуй.
- Бих искал да чуя вашето мнение.
Джордан размишлява минута-две, после каза:
- Най-добрият войник на света. Оная путка, Пенингтън, е сол-ташак на всички. Не е и помирисвал истинска война. Генералът беше най-добрият. Никой не обича войниците си като него. Понякога се заравяхме в шибаните джунгли по цели месеци и той нито веднъж не се разс- мърдя. Ще ви кажа и още нещо: ако раняха някое от момчетата ни, никога не го изоставяхме. Носехме и чувалите с телата с нас, за да ги върнем в Щатите да получат християнско погребение. Шест души излизахме, шест се връщахме. Десет да излезем, десет се връщахме. Всеки път.
Той се изправи и затропа из стаята, без да спира да говори.
- Вършехме най-мръсната работа. Вършехме го с молитвите на Генерала в ушите си. Отмъщението е мое, казва Господ. И никой не можеше да го прави по-добре от нас. По дяволите, веднъж Оз пръсна черепа на едно жълтооко генералско изчадие от две хиляди метра. Представяте ли си?
- Кой е Оз?
- Няма значение, отдавна го няма. Работата е там, че така и не получихме признание за това, което вършехме. Никакви медали, никакви награди пред строя. Едно „благодаря“ даже. Просто ни отнеха самоличността, точно както постъпват с нас тук. Но Генерала ни я върна. Всички ние, неговите войници, го обичаме.
- А вие сте един от неговите войници.
- Точно така.
- Той трябва да е безумен, за да обявява война на федералното правителство.
- Правата на хората се орязват с всеки изминат ден, човече! Незаконни претърсвания, обиски и задържания. Нахлувания в частни домове без разрешение от прокурора. Проследяване на оръжията ни. Кучета ти се зъбят отвсякъде. Клането в Мариън. Уейко. Руби Ридж. Данъци. Шибаняците от Службата по контрол върху приходите и данъците идват в къщата ти и изнасят всичко. Покъщнината, всичко, къщата ти, дори без да има съдебен процес.