Кастен бе направила необходимото, за да може Вейл да се запознае с двата полюса на хората от милициите.
Той стисна зъби при мисълта за Ралф и гневно се взря през прозореца.
- Успя да ти вдигне кръвното, нали? - проговори накрая Файърстоун.
- Може и така да се каже.
- Но Джордан не успя да го направи.
- Знаеш ли, при Джордан се опитах да видя нещата през неговите очи. Не съм съгласен с абсолютно нищо от позициите му, но мога да видя целия път, който е изминал, за да стигне дотам. Той всеки ден блъска като вол, докато този негодник тук живее на гърба на данъкоплатците.
- Той ни снабди с много информация, Мартин.
- Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че това дребно копеленце е знаело предварително, че работата в банката ще се осере, и е намерило идеалното решение да се пише невинен. Знаел е, че или техните ще го спипат, или ние. В единия случай е мъртъв, а в другия - на врата ще му висят обвинения в убийство и въоръжен грабеж. Така че се е писал хитър. Дава ни информация и си спестява появата пред съда.
- Това не е необичайно при програмата за запазване на важните свидетели.
- Вместо да се озове като Джордан в ада, без право на помилване, с пълна присъда, той се сдобива с ферма и прекрасна мъничка женичка, която по всяка вероятност е също толкова чукана в главата, както и той, и за капак е успял да се отърве от обвинението в убийство и въоръжен грабеж.
- Ти не спестяваш нищо, нали така?
- Виж, не те укорявам за това, че си приел уговорката му, аз самият съм вкарал няколко отрепки в тази програма. Сигурен съм, че в онези моменти ми е изглеждало добър ход.
- Това беше първият пробив, който успяхме да направим по отношение на Светилището.
- Ще ти кажа още нещо. Нямам му вяра и за грош за ония лайна, дето ги изтърси за „Списъка на Шиндлер“. Тоя тип е най-големият расист и расов ненавистник на света. Той просто е предложил сделка и Бюрото се е съгласило.
Файърстоун, който не откъсваше поглед от шосето пред автомобила, кимна.
- Няма да споря за това.
- Както вече ти казах, не те укорявам, Сам. Този плъх явно е усетил отлично ситуацията и се е възползвал максимално от нея.
- Истинското му име е Джордж Уолър - каза Файърстоун. - Можеш и сам да се добереш до това с всичко, което знаеш за него. Хардистан и генералният прокурор са единствените други хора, които знаят истинското му име, но нямат никаква представа какво е сегашното и къде се намира в момента.
- Значи ти си единственият, който го знае?
- Не, вече сме двама.
- Страшна отговорност - изрече след няколко секунди Вейл.
- Да. Не е необходимо да ти казвам, че не трябва да споменаваш на никого за този човек.
- Това вече го разбрах - отвърна Вейл с усмивка.
- Момъкът е прав в едно отношение. Ако го разкрием, като го вкараме в съда, те ще се доберат до него.
- Звучи ми песимистично.
- Не, реалистично.
- По дяволите, ще разполагаме само с неговите показания срещу техните и те ще хвърлят всичко върху него и ще го изкарат лъжец. Да ти кажа, стана ми страшно, когато нарече засадата акт на обявяване на война. Каза го съвсем сериозно.
- Ако приемем, че до този момент не са убили никого, тогава това със сигурност бележи решителен поврат в тактиката им.
- Може би страшно им е трябвало оръжието и камионът и са искали да избягнат подпалването му.
- Това променя нещата из корен — каза Файърстоун.
- Така е. Забравих да питам кой е бил оцелелият член на групата от опита за банков обир в Денвър.
- Казва се Люк Съндъргард. Излежава доживотна присъда без право на помилване в Левънуърт.
- Какво е казал досега?
- Абсолютно нищо. Все едно че са залепили устата му с туткал.
- Е, ако се заема с тази работа и ми потрябва Ралфчо, той ще се озове в съда и можеш да заложиш фиша на заплатата си, че пет пари не давам каква сделка е сключило правителството с него.
- Чухме, че си бил много корав — усмихна се Файърстоун.
- Така значи, а?
- Да.