- Мисля, че вече са го направили. Поне в главите си. Да я обявят официално е вече съвсем дебела работа.
- Това според мен означава, че още не са готови - каза Хардистан.
- Така ли? Как се сети?
- По чисто логичен път. Те разполагат с четири подразделения плюс щабната част. Това са приблизително шест хиляди мъже и жени, готови да тръгнат сред народа и да се покрият.
- Когато разговарях с Джордан в Гроба, той ми се похвали точно с това.
- Джордан обича да се хвали. Ние измъкнахме повече от хвалбите му, отколкото от признанията на Уолър.
- Той казва, че когато започне, това ще бъде партизанска война. Удрят и се скриват. Вътрешен тероризъм.
- Проходът Изгубената следа.
- Аха.
- Мислиш ли, че Изгубената следа е било пробно нападение?
- Е, това е ваша работа. Аз съм новак, не забравяй.
- Вече не. Имаш на разположение година и половина да надминеш и най-добрите. Особено след окръг Гранд.
- Новините пътуват бързо.
- Осведомих президента за засадата в Изгубената следа. Той ми каза, че си се съгласил да се заемеш със случая по параграфите на РИКО и също така каза, че информацията спира при мен. По дяволите, сега работя под твое ръководство! Игрички ли ще си играем!
- Просто искам да имам малко преднина преди новините да плъзнат.
- Имаш я.
- Да се върнем пак на засадата. Мисля, че полагането на телата в найлоновите чували означава война. Те са отдавали почит на загиналите войници.
- Е, на тях може и да им изглежда като почит. Що се отнася до мен, това си е чисто варварство. Чели са прекалено много комикси.
- Това обаче показва крайна решимост.
- Пет пари не давам какво показва! Просто ще ги пипнем за вратовете и това е.
- Нали затова съм тук - усмихна се Вейл.
Хардистан сложи коженото си куфарче на масата и го отвори. Вътре имаше няколко видеофилма, няколко книжки и малък квадратен кожен портфейл. Той го вдигна и дръпна ципа му. Вътре имаше двадесет пластмасови плика. Всеки съдържаше по един компактдиск.
- Тук има куп информация. Компактдисковете съдържат всичко, което знаем за тази група, връзките йс другите паравоенни групи, няколко поверителни доклада, фотографии и данни за произхода, образованието и развитието на ключовите фигури, дори и някои спекулации на тази тема. Накарах хората си да го съберат за теб. Видеозаписите са предимно заснети проследявания . Има няколко правителствени книги, литература, предизвикваща расова ненавист, издавана от Клана, Посе Комитатус и така нататък. Достатъчно, за да получиш представа какво представлява това движение. - Той извади една малка книга с мека подвързия. - Това е екземпляр от „Дневниците на Търнър“. Настолната им книга. Стилът е ужасен, но призивите са още по-ужасяващи. Това е наръчник за градската партизанска война. Хубавото нещо с материалите на компактдисковете е, че са индексирани. Куфарчето е твое. Честито.
- Доста работа са свършили хората ти.
- Виж, имаш само година и половина, за да свършиш работата по параграфите на РИКО. Това е невъзможно. - Хардистан посочи куфарчето. - Но тук се съдържат две години много здрав труд, така че ето ти я и преднината. Това ще наклони везните малко в твоя полза.
- Благодаря - каза Вейл и се засмя. - Надявам се само да не ми отнеме и толкова време, докато го проуча.
- Не искам да те поучавам. Знам, че една от силните ти страни е умението да разпределяш работата, така че вероятно съветът ми ще е ненужен, но все пак ще го кажа. Разпредели материала между най-добрите си хора. Нека всеки един от тях стане експерт в дадена фаза от разследването. Зад гърба ви сме двамата с Джим Хайнс.
- Естествено. Но шефът е длъжен да знае всичко. - Вейл прибра нещата в куфарчето и започна да го затваря.
- И още нещо - обади се Хардистан, посегна и измъкна една папка от един от джобовете на куфарчето. - Този доклад е с щемпел „Секретно“.
- Още изненади?
- Успяхме да се вмъкнем в компютъра им за около три часа.
- Вмъкнали сте се незаконно в компютърната им мрежа?
Хардистан задържа известно време погледа си върху Вейл.
- Най-обикновено проучване. Просто искахме да имаме някаква следа за дейността им. Единственото нещо, което измъкнахме, и ни свърши работа, беше споменаването на „Спектър“.
- Проектът „Фантом“?
- Джими те е информирал, така ли?
Вейл кимна.
- Абсолютно обучени на всички мръсни номера. Убийства, експлозиви, мъчения. Майстори в занаята, изключително ефикасни. Шепа хора, използвани във Виетнам и Никарагуа, по-късно в Средния изток, все войници на Енгстрьом. Давали са им задачи и са ги оставяли да се оправят сами. След като приключвали задачата си, те се връщали за следващото поръчение. Съвършени хищници. След Пустинна буря започват да ги считат за прекалено опасни и повече не ги ползват. Армията се опитва да ги реабилитира, но четирима от тях напускат програмата. Един отива да работи за френското разузнаване и загива в Алжир. Друг, специалист по разузнаването в Пустинна буря, също загива. Другите двама още се мотаят нейде, предлагайки услугите си на онзи, който плати най-високата цена.