- Той отдавна се е прибрал, откъдето и да е дошъл.
- Местната и щатската полиции ни помагат много - каза Наш. - Отцепиха целия район, за да не допускат външни лица.
- А пресата какво прави?
- Засега нищо. Тук сме доста отдалечени. Най-близкото градче е Лима, на петнадесет мили.
- Дръжте ги далеч - предупреди Хардистан.
- Разбрано.
Слънцето вече започваше да хвърля дълги сенки по полето. Излязоха и тръгнаха по замръзналата пръст към редицата дървета, която се чернееше на около километър от тях. Замръзналият сняг хрустеше под обувките им.
- Знам как се чувстваш, Мартин - каза Файърстоун.
- Недей да се мислиш за виновен.
- Не се чувствам виновен - отвърна спокойно Вейл. - Уолър не беше от моите ВС.
Файърстоун се изненада от грубия му отговор. Челюстта му се стегна и той се загледа през полето към федералните агенти, които започваха огледа на района. Хардистан също беше изненадан от реакцията на Вейл.
- Не съм казал, че грешката е твоя, Сам - продължи Вейл. - Ти взе всяка възможна предпазна мярка при идването ни тогава. По дяволите, това е пробив в сигурността.
- Не може да бъде - възрази Хардистан.
- Съгласен съм, че вероятността е минимална, но трябва да разгледаме всички възможни варианти. Не мисля, че е просто съвпадение, не вярвам в случайности. Но и никога не ги изключвам.
- Било е тъмно - каза Хардистан. - Той би могъл да се приближи и да го простреля отблизо.
- Не би го направил - възрази Файърстоун. - Стрелял е отдалече, за да може да се измъкне по най-бързия начин. Но където и да се е намирал при стрелбата, наблизо до това място ще открием път.
- Да - съгласи се Маккърди. - Има един черен път зад дърветата. Извежда на шосе 501. Оттам би могъл да потегли накъдето си иска. Имал е два часа и половина преднина още преди полицията да пристигне. В .този момент е бил на поне 150 мили.
- Но как, по дяволите, е успял да открие Уолър? - попита горчиво Хардистан.
- Мен ме вълнува повече кой е бил стрелецът, отколкото конкретното място, откъдето е стрелял - възрази Вейл.
- Мен пък най-много ме вълнува как ни е открил - каза Файърстоун. - Не сме съобщавали плана за полета до Ню Мексико, докато не кацнахме. При излитане от Ню Мексико не съобщихме никакъв план на полета, същото важи и за полета от Форт Уейн. Дори не резервирахме кола, докараха ни я двама съдия-изпълнители от Кълъмбъс.
- Може би е бил телепат - подхвърли саркастично Хардистан.
- А може би има собствен самолет - намеси се Флахърти, който до този момент не се бе обаждал. Хардистан, Вейл и Файърстоун се обърнаха към него.
- Ами това са вариантите - разпери ръце той. - Или има пробив в сигурността, или сте били проследени. А ако ви е проследил, значи трябва да го е направил със самолет.
- Преследвал ни е по целия път с частен самолет? - попита с усмивка Вейл.
- Не му се е налагало. По всяка вероятност от някое място на два часа полет от Форт Уейн.
- И как е разбрал? - запита Файърстоун.
- Някой е прехванал плана на полета ви на скенер при излитане от Ню Мексико - каза Флахърти. - И се е обадил на човек, който е бил достатъчно близо, за да се добере до Форт Уейн в същото време, както и вие. Това са два часа. Той ви е подслушал при размяната на реплики с контролната кула на пистата, после е проследил колата по въздуха, чак до прага на Уолър.
- Тия неща стават само във филмите - изсумтя Хардистан.
- Значи остава пробивът в сигурността. Което означава, че някъде по върховете има техен човек.
- Никой не знаеше новото име на Уолър освен Сам, генералния прокурор и аз. Никой - повтори Хардистан.
- И само Сам знаеше къде живее Уолър, а той не си държи данните в никакъв компютър.
- Съгласен съм с Дърм - намеси се и Майер. - Търсим убиец, който има собствен самолет, може да го управлява, суперстрелец и живее в радиус два часа полет от Форт Уейн.
- Значи свиваме кръга до какво? Петнадесет-двадесет милиона души, така ли? - каза Флахърти.
- Ако това е вярно, тогава той е на свободна практика
- каза Файърстоун. - Светилището не може да държи някакъв суперстрелец да си седи ей така, по средата на нищото, в случай че някой, когото искат да отстранят, реши да се скрие тук.
- Може би е някой, с когото са действали във Виетнам - каза Вейл.
- Имаш предвид някой от „Фантомите“?
- Да.
- Те всички са изяснени случаи, Мартин.
- На онази фотография има двама непознати. Единият е мъртъв. Но кой го казва? Гари Джордан. Никой друг до този момент не е потвърдил думите му. А няма начин да направим обратна проверка, защото няма никакви регистри.