Но никой не спираше, нито молеше за милост. Някои от бойците бяха оглушали от непрекъснатия грохот на стрелбата. Някои се огъваха и искаха да се предадат, но загиваха под безпощадния огън на рейнджърите още преди да успеят да вдигнат ръце.
Мецингер стреляше по всяка цел, която изскочеше пред мерника му; огънят му позволяваше да различава в мрака тъмните бойни униформи на армията.
Дочу познатото вече боботене над главата си, вдигна поглед и видя поредния отряд рейнджъри да връхлита позициите им. Откри огън, което моментално предизвика ответен удар. Усети зловещия удар на 30-калибров куршум в бедрото си и друг в рамото.
Запълзя настрани и се запровира през телените заграждения. Дясната му ръка напипа мината в меката пръст миг преди тя да избухне в лицето му.
Неделя, 5 часът и 6 минути сутринта.
Сержант Уилямс вдигна радиошлема на Ренц и каза в микрофона.
— Тук сержант Уилямс, рейнджър от армията на САЩ. Има ли някой там?
В бункера Енгстрьом чу гласа и се поколеба, после натисна бутона.
— Генерал Енгстрьом, сержант.
— Сър, чувствам се задължен да ви информирам, че сте победен. Защо не се предадете и не спасите живота на малцината останали ваши хора?
— Оценявам загрижеността ви, сержант, но ние сме се обрекли на определена цел. Страхувам се, че връщане назад няма.
Зад него Стемплър, също така Авраам, се обади.
— Тук има две жени, генерале.
Енгстрьом се извърна и го погледна с изненада. Съвсем бе забравил любовниците на Авраам.
— Ти с твоите шибани курви! — изръмжа Шрак.
— Не знаех, че ще се стигне дотук.
— Нали си великият пророк Авраам, защо не се сети предварително?
Стемплър само му се усмихна.
— Бях много зает да осведомявам света какво става тук.
— Ха, сякаш нямаше да разберат — възкликна с отвращение Шрак.
— Не и от вашата гледна точка. Сега го знаят.
— Достатъчно — каза Енгстрьом. — Имат ли топли дрехи?
— Да.
— Е, тогава побързайте.
Стемплър се върна в спалното си помещение и каза на момичетата:
— Ще ви пуснат да си отидете.
— А ти идваш ли с нас? — попита едното момиче.
— Не тази нощ. По-късно.
Едното от момичетата се изправи и облече дебелото си яке. Вълнената й пола стигаше до глезените. Тя придърпа шапката над очите си и заяви:
— Тръгвам. Ти както искаш, Реба. Ще те изчакам отвън. — И излезе.
В командната зала Енгстрьом разговаряше със сержант Уилямс.
— Сержант, в бункера има две девойки. Те не са войници. Ще ги пуснете ли да минат?
Уилямс беше изненадан от новината. Жени? В бункера? Явно Генерала беше доста по-похотлив, отколкото си го беше мислил.
— Да, сър, ще изпратя човек да ги чака отдясно на вратата.
— Много сте любезен, сержант.
— Аз самият имам две дъщери — отвърна Уилямс.
В стаичката Стемплър протегна ръка към второто момиче.
— Ела да те целуна, Реба — каза той. Тя го приближи и той я прегърна. — Винаги си била любимката ми.
Целуна я по шията, пристъпи зад нея и като обви с ръка врата й, рязко изви главата й. Тя падна без звук. Той я захвърли на леглото и бързо й свали роклята. Облече я, после сложи и якето и придърпа вълнената шапка върху челото и очите си. Излезе от стаята, затвори вратата и като се приведе, тръгна през командния център към другото момиче.
Енгстрьом и Шрак гледаха картите и не обърнаха внимание на Стемплър и момичето, които закрачиха по дългия тунел и отключиха двойните стоманени врати.
Един рейнджър ги чакаше, както беше уговорено, и ги съпроводи настрани от бункера към дърветата. Навсякъде в мрака се разнасяха откосите от непрестанното сражение.
— Ще ви отведа до южната страна — каза рейнджърът.
— Ще ви качим още на следващия хеликоптер.
Докато минаваха през тъмната горичка, Стемплър измъкна нож и застана толкова близо до рейнджъра, че онзи долови горещия му дъх по врата си. Стемплър мигновено дръпна главата му назад и преряза гърлото му. Мъжът изхърка и падна мъртъв в краката му. Момичето се извърна ужасено. Той замахна и я прониза право в сърцето. После захвърли якето и бързо смъкна роклята през главата си. Свали бронираната жилетка на рейнджъра и куртката му и ги навлече. После начерни лицето си с пръст, сложи си шапката на войника, взе оръжието му и забърза нагоре по хълма.