Сержант Уилямс застана върху една ивица неопожарена земя и проговори в микрофона:
— Господин генерал, възхищавам се от куража ви, но вашата кауза е загубена. Предайте се преди да са загинали още хора. Нека двамата видим изгрева на слънцето заедно.
— Доблестни думи, сержант. Откъде сте?
— Чарлстън, Южна Каролина, сър. Баща ми е воювал във Втората световна война. Той беше първият чернокож, който се кандидатира за Конгреса в Южна Каролина. Загуби, но поне имаше привилегията да се кандидатира.
— Не го ли знаеше предварително? — изхили се подигравателно Шрак и поклати глава.
— Искаш ли да се предадеш, Боби?
— За какво да се предавам, по дяволите? За да излежавам доживотна присъда в Гроба или да свърша на някоя маса с игла в ръката?
Генералът отвори черния метален капак, под който се криеше червеният бутон. Той беше свързан с детонационни кабели към близкия склад на С-4.
— Добра работа свършихме, Боби, като се има предвид, че изпратиха цялата армия на Щатите срещу нас — каза Енгстрьом и се усмихна.
Високо над тях Стемплър се добра до снежния пояс и тръгна на юг, към тесния коридор, който водеше надолу към платото. С малко повече късмет можеше да се добере дотам и дори може би да открие Морди и да се измъкнат от този ад.
— Сержант Уилямс? — полита Енгстрьом.
— Да, сър?
— Познавате ли Библията?
— Всяка вечер чета по стих, сър.
— Това е от Откровението на Йоана. „Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се! И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. И всички острови изчезнаха, и планините вече се не видяха.“
И натисна бутона.
Половин тон експлозив С-4 избухна едновременно, взривявайки ракетите, снарядите, боеприпасите, горивото: цялата контрабанда, която Светилището бе събирало и бе укривало в планината от години.
Планината изригна като вулкан. Първо изригна ураган от бетон, пръст и пушек.
Земята потрепера като при земетресение.
После дойде редът на огненото кълбо. То беше с размера на два жилищни квартала, нажежено от фурната на смъртта, избуя в небето и прогони нощта като сияйно слънце. Прогърмя по цялата планина и създаде вакуум, който всмука всичко в себе си. Боровете бяха изскубнати с корените, издухани в небето, за да се превърнат след секунди в пепел. Хората изчезваха без следа в този всеунищожаващ огън. Снегът се превърна във вода, кипна и стана на пара. Земята под ужасяващото кълбо от огън беше превърната в сгурия.
Върху платото Файърстоун сграбчи Вейл и Хардистан и ги дръпна под скалата, но майор Бариър, когото нажеженият вихър бе съборил на колене, остана загледан като вкаменен, докато смъртта го погълна.
Търколиха се на десетина метра по склона и се свиха под някакви надвиснали корени. Командният ровър беше повдигнат и захвърлен в скалата. Тялото на майор Бариър го последва. Изгорен и димящ, трупът му рухна от небето подобно на опушено плашило и се стовари на земята.
Вейл се задъхваше, топлината в гърдите му беше непоносима.
После, все така мигновено, последва вихър от леден въздух. Вейл, Файърстоун и Хардистан се загледаха с невярващи очи в огромното огнено кълбо, което се издигна високо в небето. Непоносима светлина заслепи за миг очите им. Няколко секунди по-късно от небето заваля пепел и гореща пръст.
Експлозията събори Стемплър, той се затъркаля панически в снега по скалата, за да угаси пламъците, които лижеха дрехите и лицето му.
На двадесет мили от тях земята се разтърси и прозорците на контролната кула на летището се раздрънчаха.
Полковник Рембранд се втренчи с невярващи очи в огромното огнено кълбо, издигнало се в небето, превръщайки нощта в ден.
— О, Господи — изхърка той и захвърли слушалките върху масата. От тях се чу пукане — генерал Джеймс гневно настояваше да знае какво става, по дяволите.
39.
Кървавочервено небе поздрави утрото, протягайки пръсти от тънки облаци. Вейл, Хардистан и Файърстоун се притискаха един в друг под скалата, която бе спасила живота им. Бариър и хората му не бяха извадили толкова късмет. Тялото на майора все още лежеше там, където го бе захвърлила взривната вълна. Един от трите ровъра лежеше смачкан сред дърветата, където го бе запокитила стихията. Хеликоптерът и третият ровър продължаваха да горят.