Кучето обаче, вместо да се подчини, почна злобно да лае и даже се опита да се хвърли върху Сям, но така, като че ли отзад го дърпаха за каишката.
— Господа! Деца мои! — ужасѐн извика д-р Милър. — Кид лае на негър! На истински негър, залагам цялата си годишна заплата. — Той се приближи до Сям и без да го докосва, взря очилатия си поглед в кожата на лицето му.
— Никаква боя, този тук е най-чистокръвният негър, какъвто съм виждал в Алабама. Аз разбирам от негърски кожи.
И д-р Милър хвана Сям за реверите с тънките си ръце и безуспешно се опита да го разтърси.
— Мръсен негър, какво направи с нашия Сям! Ти си… Ти си го…
Гласът му премина в истеричен фалцет и пресекна.
Сям го отблъсна без всякакво усилие и погледна ръцете си. Дланите му бяха бели, но отгоре, уви, те имаха безпогрешния черен цвят, който той така много обичаше да мрази, същият този, чието презиране му даваше самочувствието на господар и прогонваше онова проклето усещане, че е малко и ненужно същество на този свят.
— Той го е убил! Убиец! — закрещяха отвсякъде.
Настъпи суматоха. Хората се разбягаха, подплашени от внезапно разнеслото се твърдение: „Това е Черният фантом от Кристи Каунти“, защото Черният фантом беше най-търсеният престъпник във всички южни щати.
Джоан хвана Бил Кук за ръката и го повлече тичешком към изхода, повтаряйки трескаво: „Боже, почувствах, че иска да ме изнасили! Почувствах, че иска да ме изнасили! Нали, Бил?“
Пистолетът — семейно бижу, остана върху масата заедно с чистата носна кърпа на Бил. „Клубът на белите джентълмени“ се опразни и в него останаха само двама цветни, единият беше превърналият се в негър Сям, а другият — безпомощно висящият в касата за бира — Джим Уилямс, Катъра. Впрочем не, в „Клуба на белите джентълмени“ имаше още някой — това беше светлосивият скайтериер, гордостта на д-р Милър. Докторът беше забравил гордостта си в клуба при устрема си да повика на помощ бялата полицейска сила на Кърбитаун.
— Бедният Сям — каза Катъра отвисоко. — Помогни ми да сляза при тебе, Сям!
Сям машинално се подчини, като вниманието му продължаваше да бъде съсредоточено върху лъскавочерната повърхност на собствените му ръце. Той дори не забеляза нечувано фамилиарния тон, с който Катъра му говореше, както и почти сладострастното усърдие да се обръща към него на име. Катъра услужливо извади малко огледалце и го пъхна в ръката му. Сям жадно го сграбчи. В лъскавата окръжност той видя собственото си непознато лице да го гледа учудено и изплашено. Изпръхтя в безсилен гняв, захвърли огледалцето и започна да го тъпче с крака, сякаш по този начин щеше да унищожи черния призрак, залепен за кожата му.
— Няма смисъл, Сям — каза Катъра. — Безсмислено е. По-добре виж какво ще направя с кучето-расист на д-р Милър. Гледай, гледай, Сям! Лъскането на твоите обувки ме подтикна да узная тайните на кожата, Сям.
Недоумяващ, Сям погледна кучето. Скайтериерът махаше опашка на няколко метра от тях, подчертавайки с достойнство разграничаването си от черните човеци. Тъй като махаше опашка обаче, той започна постепенно, но доста бързо, да мени цвета си и за някакви си десетина секунди вместо светлосивия пес, опашка махаше вече пес, черен като катран.
— Ти ли? — възкликна Сям ужасен.
— Аз — каза Катъра, усмихвайки се предизвикателно. — Твоята бяла кожа е нищо за мен, Сям. Ти сам видя, че е нищо. Лъсната е в черно, в неизтриваемо черно, Сям.
Бавномислещата машина, каквато беше главата на Сям Рестън, най-после се приспособи да действа при нововъзникналите обстоятелства.
— Можеш ли да му върнеш предишния цвят? — попита той задъхано, черното му лице засвети от напрежение.
Катъра само сви рамене и след минута гордостта на д-р Милър възвърна обикновената си сивота.
— Хайде сега, направи и с мен същото!
Сям каза това бавно, с върховно усилие на коравата си южняшка воля, която беше показала, че може да завладява континента. За миг той изглеждаше външно напълно успокоен. — Хайде… той щеше да каже „мръсно животно“, но каза: — Хайде… Джим!
— Не, Сям!
— Защо?
— Защото не искам, Сям. Разбираш ли? Просто не желая да те пребоядисвам в бяло. Черното ти отива. В черната си кожа приличаш на изправен ковчег, Сям. Сънувал съм те така много пъти.
Сям беше взел забравения пистолет на Бил и с някаква пресметлива нерешителност го въртеше из ръцете си. Извади пълнителя, постави патроните един по един в шепата си, после съсредоточено ги постави обратно и накрая майсторски го превъртя на показалеца си. Катъра обаче като че ли не забелязваше тези недвусмислени приготовления. Той шумно отвори една бутилка шампанско и си напълни голяма чаша.