От тези четири намерения до смъртта на баща си можа да осъществи три. Оставаше му още малко да осъществи докрай и четвъртото. Действително между владетелите, които беше ограбил, малцина успяха да избегнат ножа му. Той беше спечелил римските благородници и завладял кардиналската легия. Що се отнася до новите му владения, той вече господстваше над Перуджа и Пиомбино, имаше под свое покровителство Пиза и възнамеряваше да завладее Тоскана. Не се боеше и от французите, които бяха прогонени от испанците от неаполското кралство. И французите и испанците се стремяха да нападнат Пиза. При тази ситуация той можеше да я нападне. Отчасти от страх, отчасти от омраза към флорентинците Лука и Сиена щяха да му се предадат. Флорентинците щяха да изпаднат в безизходно положение. Ако същата година не беше умрял баща му, той щеше да осъществи плановете си, да се справи сам и да не зависи от щастието и силата на другите, а от собственото си могъщество и смелост.
Но Александър умря34 след като бяха изминали едва пет години, откакто Валентино започна да върти сабята. Той остави на сина си само Романя със здрави основи, а останалите държави висяха във въздуха между две извънредно силни неприятелски войски; освен това Валентино беше смъртно болен. Дукът беше толкова смел и решителен, знаеше тъй добре с какво хората се привличат или отблъскват и толкова устойчиви бяха основите, които той бе съумял за толкова късо време да положи, че ако нямаше срещу себе си онези войски или беше здрав, щеше да преодолее всички затруднения. Доказателство, че положените от него основи са били добри, е това, че Романя му остана вярна и го чака повече от месец. В Рим, полужив, той беше в безопасност и макар че в града влязоха Балиони, Вители и Орсини, никой не се вдигна против него. После, ако той не успя да направи папа този, когото искаше, поне не позволи да стане папа онзи, когото не искаше. Но ако след смъртта на баща си беше здрав, щеше лесно да се справи с всичко. През деня, когато беше провъзгласен папа Юлий II, той ми каза, че премислил всичко, което би последвало от смъртта на баща му, и че на всичко е намерил изход, но не му е минавало през ум, че след смъртта на баща му самият той ще бъде смъртно болен.
Като имам предвид всички негови дела, аз не бих могъл да го упрекна в нищо, напротив — смятам, че той може да послужи за образец на подражание на всички, които са се домогвали до властта чрез щастието и оръжието на други. Надарен с велика душа и изпълнен с велики намерения, той не можеше да действува по друг начин. За осъществяването на плановете му попречиха преждевременната смърт на баща му и неговата болест. И тъй, не може да намери по-ярки примери от делата на Борджия оня, който намира за нужно в едно ново княжество да се предпази от неприятелите, да спечели приятели, да победи чрез силата или хитростта, да накара народа да го обича и да се бои от него, да бъде следван и почитан от войниците, да смаже онези, които могат или са длъжни да му вредят, да смени старите начини на управление с нови, да бъде едновременно строг и милостив, великодушен и либерален, да премахне ненадеждната войска и да създаде на нейно място друга, да поддържа приятелски отношения с князете и кралете, така че те да му помагат с радост и да го оскърбяват с предпазливост.
За грешка на Борджия може да се сметне само изборът на Юлий II. Както казах, той не можеше да наложи за папа онзи, когото искаше, но можеше поне да отхвърли предложения и затова не трябваше да се съгласява да бъде провъзгласен за папа който и да е измежду кардиналите, които бе обиждал и които, станали папи, щяха да се боят от него. Хората вредят на другите или от страх, или от омраза. Обидените от него кардинали бяха Сан Пиетро ад Винкола, Колона, Сан Джорджино, Асканио; всички други, ако станеха папи, щяха да се боят от него.35 От тях трябва да изключим само руанския кардинал и испанците. Първият беше много силен, защото имаше зад себе си Франция, а с втория го свързваха не само расови, но и роднински и приятелски връзки. Дукът трябваше да наложи за папа някой кардинал-испанец. Това беше невъзможно и трябваше да се съгласи да бъде провъзгласен руанския кардинал, а не Сан Пиетро ад Винкола. Греши оня, който мисли, че новите благодеяния са в състояние да заличат в паметта старите обиди. Духът сгреши с този избор и това стана причина да се провали напълно.
35
Сан Пиетро ад Винкола — патрон на църквата Сан Пиетро във Винкола, бъдещият Юлий II; Колона е кардинал Джовани Колона; Сан Джорджо е кардинал Рафаело Риарио; Асканио с кардинал Асканио Сфорца. Всички тези духовници са били преследвани от Борджиите.