ГЛАВА VIII
ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СТАВАТ ВЛАДЕТЕЛИ ЧРЕЗ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Обикновеният гражданин може да се домогне до княжеския престол още по два начина, при които е изключено решаващото действие на съдбата и личните качества. Струва ми се, че не бива да ги отминавам с мълчание. За единия начин може да се говори по-обширно там, където се говори за републиките. При единия начин домогването до престола става по пътя на престъпленията и беззаконията, а при другия — обикновен гражданин става княз на страната си по благоволението на своите съграждани.
За да обясня първия начин, ще приведа два примера: единият от древно, а другият от наше време, без да изтъквам преимуществата им, понеже смятам, че и така ще бъдат достатъчни за онези, които имат нужда да ги следват.
Сицилианецът Агатокъл,36 който бил обикновен гражданин с ниско потекло, станал крал на Сиракуза. Той бил син на грънчар и още през юношеските си години се отдал на престъпен живот. Престъпленията си извършвал с такава смелост, че когато влязъл във войската успял да премине всички военни чинове и станал претор на Сиракуза. Като се задържал на тази служба, решил да стане крал и насилствено да запази това, което му е отстъпено доброволно, като при това не се обвързва с друг. Бил се уговорил за този план с Амилкар Картагенеца,37 който по това време воювал в Сицилия. Една сутрин, под предлог, че ще се решават важни въпроси, засягащи републиката, той свикал на събрание народа и сената на Сиракуза. При даден знак войниците избили всички сенатори и най-богатите граждани. След това заграбил княжеската власт без да срещне някаква съпротива от гражданите. Макар че два пъти бил разбит и после обсаден от картагенците, той не само защитил града, но като оставил една част от войската си за защита на града, с другата нападнал Африка. За кратко време успял да освободи Сиракуза от обсада и довел картагенците до такова плачевно положение, че те се принудили да му отстъпят Сицилия.
Който вникне в делото и живота на Агатокъл, няма да намери нищо, или ще намери много малко, което би могло да се припише на щастието, защото той станал владетел не с благоразположението на някого, а като преминал постепенно, с усилие и сред опасности, всички военни чинове. Властта запазил с цената на много смели и опасни решения. Не може да се нарече смелост това да избиеш съгражданите си, да измениш на приятелите си, да бъдеш без вяра, без милосърдие, без религия. С това можеш да завоюваш власт, не и слава. Когато преценим смелостта на Агатокъл да влиза сред опасностите и ловкостта му да излиза от тях, както и душевната му мощ да понася и преодолява препятствията, ние не разбираме защо го поставят по-долу от всеки велик пълководец, при все това неговата необуздана жестокост и безчовечност, заедно с безкрайните му престъпления не позволяват да бъде поставен наред с великите хора. Не може да се отдаде на благоволението на съдбата или на смелостта му онова, което той постигна без тях.
В наше време, през властването на Александър VI, Оливерото Фермианеца,38 останал сирак много рано. Отгледал го вуйчо му, Джовани Фолиани, и го дал да учи военно изкуство под ръководството на Паоло Вители, за да може по-късно да достигне висок военен чин. След смъртта на Паоло попаднал под ръководството на брат му, Вителоцо, и скоро заел най-високо място във войската му, благодарение на способностите си и на духовната и телесната си сила. Струвало му се недостойно да служи и намислил с помощта на някои граждани, които предпочитали за отечеството си робство пред свобода, и с благоволението на Вителоцо, да завладее Фермо. Оливерото изпратил на вуйчо си Джовани Фолиани писмо, в което изказал желанието си да го посети, да види отново града и да навести наследствените си имоти. Понеже се трудил, пишел той, само да постигне почит и искал съгражданите му да се убедят с очите си, че не си е губил напразно времето, пожелал да се яви тържествено, придружен от сто конника — негови приятели и слуги. По-нататък в писмото си той молел вуйчо си да нареди да бъде посрещнат от гражданите на Фермо с почести — нещо, което щяло да направи чест не само на него, но и на вуйчо му, който се бил погрижил за препитанието му.
Джовани Фолиани сторил всичко възможно, за да зарадва племенника си. Наредил гражданите да го посрещнат с почести и го настанил в дома си. Оливерото употребил един ден, за да подготви онова, което му било нужно за изпълнение на престъпните му замисли, и устроил тържествена вечеря, на която поканил Джовани Фолиани и всички първенци на Фермо. След свършване на вечерята и на забавните номера, обичайни за такива пирове, Оливерото изкусно повел сериозен разговор и заговорил за величието на папа Александър, за сина му Цезар и за делата им. Когато на свой ред се изказали Джовани и другите гости, неочаквано Оливерото станал и заявил, че за тези неща трябва да се говори на по-тайно място. Всички се отправили към една стая и още не били седнали по местата си, когато от скривалищата на стаята изскочили войници и ги избили. Оливерото възседнал коня си, минал през града, обсадил в палата най-висшите длъжностни лица и ги принудил да образуват ново управление, начело на което да застане той като княз. След като избил всички, които са недоволни, или са могли да му навредят, той се оградил с нови, които заемали граждански и военни служби. В продължение на една година неговата власт във Фермо била непоклатима и той бил истинско страшилище за съседите си. Неговото изгонване щеше да бъде тъй трудно, както и на Агатокъл, ако не беше се оставил да бъде измамен от Цезар Борджия, който ги хвана, както вече казахме, заедно с хората на Орсини и Вители в Сенегалия, една година след убийството на вуйчо му и другите му съграждани. Там Оливерото беше удушен заедно с Вителецо, негов учител във военното изкуство и в престъпленията.
36
Акатокъл — сиракузки тиранин от 317 до 289 г. пр.н.е., оставил в историята името си на жесток потисник.
37
Амилкар Картагенеца — водил война в Сицилия от 319 до 313 г. пр.н.е., дядо на известния военачалник Амилкар Барка.
38
Оливерето Фермианеца, Оливерото де ли Ауфредучо от Фермо (1475–1503 г.) — станал пълновластен господар на Фермо през 1501 г. с цената на убийството на вуйчо си. Участвал е в събранието в Маджоне. (Виж 32). Убит от Чезаре Борджия.