Преди френският крал да навлезе в Италия, тя се владееше от папата, венецианците, неаполския крал, миланския дук и флорентинците. Всички владетели се грижеха главно да не би въоръжен чужденец да нахлуе в Италия и някой от тях да не разшири владенията си. Най-големи подозрения будеха папата и венецианците. За обуздаването на венецианците всички останали трябваше да се съюзят, както беше при защитата на Ферара. За обуздаването на папата си служеха с римските барони, които бяха разделени на две враждуващи партии: едната, в която се числяха привържениците на Орсини, и другата — в която бяха привържениците на Колона. Тези две партии се биеха пред самите очи на папата и с това пречеха на папската власт да се засили и затвърди. Понякога се намирал смел и ловък папа, като Папа Сикст,43 но нито благоволението на съдбата, нито мъдростта му са успявали да сложат край на тези междуособици. Причина за това е бил краткият живот на всеки папа. Ако през десетте години, колкото средно е папствувал, папата е смогвал да обезсили Колона, неговият заместник е бил приятел на привържениците на Орсини и е давал възможност на привържениците на Колона да се съвземат. Тази е била причината, поради която папската власт в Италия е била тъй малко зачитана.
При такива обстоятелства беше провъзгласен за папа Александър VI. Никой друг папа не е успял да докаже какво е в състояние да направи папата с помощта на парите и на хората. Аз вече обясних какво постигна той чрез дук Валентино и възползвайки се от навлизането на французите. Той си беше поставил за задача да засили не църквата, а Дука, но въпреки това извършеното от него засили църквата, която след неговата смърт и след смъртта на сина му, наследи плодовете на усилията му.
След него за папа бе избран папа Юлий, който завари църквата засилена. Тя владееше от една страна Романи, а от друга страна — партиите на Орсини и Колона бяха смазани от Александър VI. Освен това завари един начин за събиране на средства за съкровищницата, който не беше прилаган преди предшественика му. Юлий реши да продължи и разшири делото на Александър VI. Той намисли да завладее Болоня, да смаже венецианците и да изгони французите от Италия. Всички тези намерения той извърши с успех и се прослави, защото вършеше всичко за засилването на църквата, а не за засилване на частно лице. Партиите на Орсини и Колона остави в това положение, в което ги завари при провъзгласяването си за папа. Между тях имаше личности, способни да предизвикват раздори, но не посмяха, защото се бояха от силата на църквата и нямаха свои кардинали. Именно кардиналите с амбициите си бяха причина за несъгласията и раздорите между двете партии.
Сегашният папа Лъв44 завари църквата на върха на нейната мощ. И ако другите са я засилвали с мощта на оръжието си, той ни обещава да я издигне до още по-голяма сила и слава с добротата и безкрайните си други добродетели.
ГЛАВА XII
ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ВОЙСКА И ЗА НАЕМНИТЕ ВОЙНИЦИ
Дотук разгледах подробно различните видове владения, за които още в началото на това съчинение си бях поставил задача да говоря. След това изследвах отчасти причините за благополучието и злополучието им и начините, по които мнозина са се опитвали да завладеят и запазят държавите. Остава ми да разгледам в общи линии различните начини за защита и нападение, които могат да се използват във всяко от тях.
Вече казах колко е важно за всеки владетел да положи държавата си на добри основи, защото в противен случай тя е обречена на гибел.
Главните основи, на които се крепят всички стари, нови и смесени държави, са добри закони и добри войски. И понеже не може да няма добри закони там, където има добри войски, и където има добри войски, винаги има и добри закони, аз ще отмина въпроса за законите и ще се спра само на войските.
Войските, с които един владетел брани държавата си, са: собствени, наемни, спомагателни или смесени. Наемните и спомагателните войски са безполезни и опасни. Който крепи държавата върху наемните войски, никога няма да бъде сигурен, понеже те са несплотени, амбициозни, недисциплинирани и вероломни. Те проявяват безстрашие сред приятелите си, а се боят от неприятелите си и нямат страх от Бога, нито честно отношение към хората. Владетелят може да бъде сигурен докато не е нападнат. Нападнат ли го, поражението е неизбежно. В мирно време държавата се ограбва от тези войски, а по време на война — от неприятеля. Не би могло да бъде по друг начин, защото тези войски се предоставят на услугите ти за малко възнаграждение, което не е достатъчно да ги накара да жертват живото си за теб. Те искат да служат, когато не воюваш, но когато се обяви война, те се разбягват или си отиват. Това не е трудно да се докаже, защото днешната разруха на Италия се дължи единствено на това, че много години се е осланяла на наемни войски. Отначало те проявиха известни заслуги и на мнозина се сториха смели, но щом нахлуха чуждите войници, стана ясно колко струват. Това е причината, поради която кралят на Франция Карл лесно завладя Италия с парче тебешир.45 И ония, които казваха, че причината за това са били нашите грешки, казаха самата истина. Само че грешките не бяха тези, които сочеха те, а които посочих аз. Понеже грешките бяха извършени от князе, те трябваше да изпитат горчивите последици.
44
Папа Лъв X, Джовани Медичи (1475–1521 г.) — син на Лоренцо Великолепния, избран за папа през 1513 г.
45
Завладяването на Италия от французите става без трудности. Необходимо било само да се отбележат с тебешир къщите, където следва да бъдат разквартировани френските войници. Тази мисъл се приписва на папа Александър VI.