Кои са лошите страни на наемните войски? Началниците на тези войски могат да бъдат даровити или не; ако са даровити, не бива да им се доверяваш, защото те винаги се стремят да заграбят повече власт за себе си, като подтискат тебе или другите, които ти не би желал да бъдат подтиснати. Ако не са даровити, обикновено рушат държавата.
Може някой да възрази, че всеки началник независимо дали е наемен или не, щом държи войската в ръцете, си ще постъпи по същия начин. Ще кажа, че войските са в услуга на някой княз, или на някоя република. В първия случай князът трябва лично да води войските си. Във втория — републиката изпраща свой гражданин и ако не е способен, го заменя с друг, а ако е способен, го държи в такава зависимост, че да не може да надвиши правата си.
От опит се знае, че много държави, републики или княжества, са постигнали големи успехи, когато са се облягали на собствените си сили, докато наемните войски само са им вредили. Ще добавя също, че републиките, които се крепят върху собствени войски, попадат много по-трудно под властта на един техен съгражданин, отколкото, ако разчитат на наемни войски. Рим и Спарта в продължение на цели векове са били въоръжени и свободни. И швейцарците днес са напълно свободни, защото са добре въоръжени.
В древността с наемни войски са си служили картагенците, които, макар че имали свои граждани за началници, след свършване на първата война с Рим, без малко щели да попаднат под властта на наемните войски. Тиванците, след смъртта на Епаминонд,46 назначили за военачалник Филип Македонски,47 който, след като победил враговете им, ги подчинил на властта си. След смъртта на дук Филип48 миланците повериха на Франческо Сфорца49 да води войските им срещу венецианците. След като победи венецианците при Караваджо, той се съюзи с тях, за да подтисне миланците — своите господари. Неговият баща Сфорца, който командвал войските на неаполската кралица Джована, неочаквано я напуснал и тя била принудена да потърси подкрепата на Арагонския крал, за да не загуби кралството си. Ако някой възрази, че венецианците и флорентинците са разширили владенията си като са си служили с наемни войски, чиито началници винаги са ги защитавали и никога не са се опитвали да станат техни князе, ще отговаря, че флорентинците са били облагодетелствани от съдбата. От началниците, от които са могли да се боят, едни не са победили, други са срещнали съпротива, а трети са насочили амбициите си другаде. Между първите може да бъде поставен Джон Аукут,50 чиято вярност, благодарение на военните му успехи не е била поставена на изпитание, но за всеки е ясно, че ако е победил, флорентинците са щели да попаднат под негова зависимост. Сфорца и привържениците на Брачио51 са враждували помежду си и постоянно са се дебнели едни друг. Франческо насочил амбициите си към Ломбардия и Брачио — срещу църквата и неаполското кралство.
Ще спра вниманието ви на това, което се случи неотдавна. Флорентинците повериха войските си на Паоло Вители — един извънредно умен мъж, който от обикновен гражданин можа да се издигне толкова високо и да завоюва велика слава. Ако той беше превзел Пиза, никой не може да отрече, че флорентинците шиха да попаднат под негова зависимост. Ако попаднеше на служба при противниците им, те щяха да бъдат загубени, а ако го оставеха на служба при себе си, трябваше да му се подчинят. Славата и щастието съпътствуваха венецианците докато водеха войните със свои хора (както беше до прехвърлянето на войните на суша); — тогава проявяваха еднаква храброст както благородниците, така и въоръженият народ. Щом започнаха да се бият на суша, изгубиха храбростта си и последваха примера на останалите държави в Италия.
В началото, благодарение на славата си и поради това, че малко воюваха по суша, те не се бояха от началниците си, но щом битките се прехвърлиха повече на суша под водителството на Карминуола52, те веднага разбраха грешката си. Като разбраха колко е смел и ловък този човек, който победи миланския дук и от друга страна, като се убедиха, че води войната твърде неохотно и не могат да се надяват на победа, те решиха да се избавят от него. Ако го уволняха, щяха да загубят завоюваното, затова бяха принудени да го убият. После венецианците имаха за военачалници Бартоломео да Бергамо, Роберто да Северино, граф ди Пителиано53 и др., които ги караха по-скоро да се боят, че ще загубят, отколкото да се надяват, че ще спечелят. Опасенията им се оправдаха по-късно, когато при Вайла54 за един ден загубиха това, което бяха завоювали с толкова мъка в продължение на осем века. Завоеванията с наемните войски са бавни и незначителни, а загубите са внезапни и изумителни.
46
Епаминонд — прочут тивански пълководец, роден между 420 и 410 г.; умрял през 362 г. пр.н.е.; един от владетелите на Тиванската република; красноречив оратор, сръчен военачалник и виден представител на елинизма. Победил спартанците при Левктра и Мантинса. Утвърждава хегемонията на Тика над цяла средна Гърция. След смъртта му величието на Тива запада.
47
Филип II — цар на Македония (356–346 г. пр.н.е.). Царува след смъртта на Епаминонд. В съюз с тесалийците и тиванците водил свещена война с фокийците (356–346 г. пр.н.е.). Сражавал се и срещу Тива и Атина като ги покорил и си осигурил надмощие над цяла Гърция.
48
Филип Мария Висконти (1392–1447 г.) — херцог на Милано. Последен представител на рода Висконти.
49
Муцио Атендоло (1369–1424 г.), наречен Сфорца — Един от най-известните пълководци на Италия. Служил при Неаполитанския крал, след това при сестра му Джована II. През 1420 г. напуска службата си при неаполитанския двор.
50
Джон Аукут (в оригинала Джовани Акуто) — англичанин, кондотиер, служил на Пиза, на Висконти, на папата, на Флоренция.
52
Граф Карминуола, Франческо Бусони (1380–1432 г.) — кондотиер; бил на служба при Филипо Мария Висконти (1415–1424 г.) и при венецианците, 1425 г. Нанесъл поражение на миланските войски и завладял Бреша и Бергамо. Някои военни неудачи били причина да бъде съден за измяна и обезглавен през 1432 г.
53
Бартоломео да Бергамо (1400–1475 г.) — именит кондотиер, служил първоначално при венецианците и разбит от Франческо Сфорца в битката при Караваджо през 1448 г. По-късно служил на Висконтите в Милано и накрая свързал отново честта и оръжието си с венецианците.
Роберто да Сан Северино (1418–1487 г.) — кондотиер при венецианците по време на войната срещу Ферара (1482–1484 I.).
Граф ди Питиляно-Николо Орсини — кондотиер на служба при венецианците във войната (1508–1509 г.).
54
Вайла — село в северна Италия, където венецианците претърпели тежко поражение през май 1509 г.