Когато един княз е почитан от народа си, няма защо да се бои от съзаклятията н външните нападения. Всеки владетел е изложен на две опасности: едната вътрешна — от страна на поданиците му, и другата външна — от страна на външни сили. От външните опасности се защитаваш с добри войски и добри съюзници. Който има добри войски, винаги ще има и добри съюзници. При това, когато отношенията с чуждите сили са добри, ще е запазен от вътрешния ред, ако, разбира се, не бъде нарушен от някой заговор. Каквито и пречки да се появят отвън или отвътре, владетелят ще успее да ги преодолее, подобно на спартанеца Набид, ако предварително е изпълнявал дълга си към войската и се е съобразявал с правилата, които вече посочих.
Когато не е изложен на външни опасности, владетелят е заплашен само от тайни заговори, които лесно може да предотврати, ако направи всичко възможно да не си навлече омразата и презрението на народа. Най-силното средство срещу заговорите е владетелят да не бъде намразен от народа си. Всеки заговорник вярва, че смъртта на владетеля ще бъде посрещната със задоволство от народа, но когато е убеден, че народът няма да одобри смъртта на владетеля, той не се забърква в заговори, защото знае, че се излага на безбройни изпитания и трудности. Знаем от историята, че са правени много заговори, но малко от тях са успешни. Затворникът не може да действа сам и търси помощ от недоволните. Но тогава го заплашва опасността да бъде предаден срещу възнаграждение. Ония, на които поверяваш заговора, от една страна могат да разчитат на сигурна печалба, а от друга страна — самите те са изложени на опасности. Те трябва да ти бъдат много близки приятели, или да са заклети врагове на княза, за да не му разкрият тайната. Следователно, на страната на съзаклятниците са страха, безпокойството, опасенията от наказанието. На страната на владетеля са величието на властта му, законите, защитата на приятелите и държавата. Когато владетелят се радва на благоволението на народа, невъзможно е да се намери толкова смел човек, който да се реши да прави заговори. Обикновено заговорникът се притеснява до изпълнението на плана си, а в този случай трябва да се бои и след това, защото след извършването на злодеянието ще има за враг народа, при когото не ще може да намери убежище. За доказателство могат да се приведат безброй примери, но аз ще се задоволя само с един от времето на бащите ни. Анибал Бентиволи63, дядо на днешния Анибал64 и бивш княз на Болоня, бил убит от съзаклятниците Канески и от неговия род останал само Джовани65, който бил още в пелени. Непосредствено след убийството народът се вдигнал и избил всички Канески. Колко голямо е било благоволението на народа към рода Бентиволи се вижда от факта, че болонците, като узнали, че във Флоренция живее един Бентиволи, който дотогава минавал за син на ковач, отишли да го вземат и му поверили управлението преди да е навършил пълнолетие.66
Всички добре устроени държави и мъдрите владетели винаги са се стремели да не доведат до отчаяние влиятелните и да задоволят народа. Това е основната грижа на всеки владетел.
В наше време между добре устроените и добре управлявани държави е Франция, която разполага с добри учреждения, от които зависи свободата и безопасността на краля. Първо място между тези учреждения безспорно заема парламентът. Създателите на това кралство са познавали както амбицията и грубостта на благородниците, така и омразата на народа към тях, произтичаща от страха, и са искали да обуздаят първите и да осигурят благоденствието на вторите. Като преценили, че за това не бива да се грижи краля, който би могъл да си навлече омразата на благородниците, в случай че облагодетелствува народа, или омразата на народа, ако облагодетелствува благородниците, създали парламента, който да може, без намесата на краля, да обуздава благородниците и да облагодетелствува народа. По-благородно и по-разумно учреждение, което тъй да осигурява краля и реда на държавата, едва ли би могло да има. От това може да се заключи, че владетелите трябва да предоставят неблагодарните работи на другите, а за себе си да запазват благородните. Повтарям: владетелите трябва да уважават благородниците, но трябва да внимават да не си навлекат омразата на народа.
Когато разглеждаме живота и смъртта на римските императори, на мнозина може да се стори, че се натъкваме на примери, които са в противоречие с твърдението ми. Някои от тях, макар и да са водили почтен живот и да са притежавали необикновени качества, са изгубили властта, а други са убити от заговора на поданиците си. За да разпръсна това заблуждение, ще разгледам качествата на някои императори, като посоча причините за провалянето им, които не се различават от причините, които вече изтъкнах. Между другото ще направя преценка на нещата, на които трябва да се обърне внимание при изучаването на събитията от онези времена. Искам да се огранича с примери за императори, които са властвали през времето между Марк Аврелий и Максимин, а именно: Марк Аврелий, Комод, неговият син — Пер-тинакс, Юлиян, Север, Антонин, Каракал, неговият син — Макрин, Елиогабал, Александър и Максимин.67
65
Джовани Бентивольо (1445–1508 г.) — управител на Болоня от 1463 до 1506 г., когато е изгонен от папа Юлий II.
66
Санте Бентивольо (1426–1463 г.) — братовчед на убития Анибале, управлявал Болоня от 1445 до 1462 г.
67
Става дума за римските императори през периода 161—238 г. от н.е.:
— Марк Аврелий Антонин, (121–181 г.) — царувал от 160—180 г. заедно с брат си Луций Вер. Водил успешни войни срещу варварите. Добър политик, известен е и като философ-стоик. Преследва християните. Написал на гръцки произведението „Мисли“, в което резюмира моралната доктрина на стоическата школа.
— Луций Хелвий Аврелий Комод (161–192 г.) — син на Марк Аврелий. Управлявал Рим от 180 г. Алчен, жесток и подъл, погубва стотици граждани, за да обсеби имотите им. Живял в охолство и разврат.
— Публий Хелвий Пертинакс — управлява Рим само 3 месеца от 193 г. и загива при заговор, убит от преторианците.
— Марк Юлиян Север Дидий (133–193 г.) — избран за император на Рим от преторианците и убит насилствено след двумесечно царуване.
— Луций Септимий Север Аврелий Антонин (146–211 г.) — император от 193 г., известен като реорганизатор на римската държава. Водил успешни войни срещу партите и заздравил границите на империята. Извършил законодателни реформи и закрилял писмеността. Умрял по време на поход в Британия.
— Каракала — Марк Аврелий Антонин Басиан (186–217 г.) — син на Септимий Север, роден в Лион, умрял в Едеса. Името си дължи на названието на галската наметка, която въвежда в Рим. Наследил престола заедно с брат си Гета в 211 г., когото убил още през 212 г. Воювал успешно срещу германските племена. Неуравновесен и жесток, организирал масови кланета в Александрия. Убит от недоволен войник през 217 г.
— Марк Опелий Макрин (164–218 г.) — провъзгласен за император през 217 г. от източните легиони след убийството на Каракала. Пленен и убит от войниците си след битката при Антиохия.
— Варий Авит Басиан Хелиогабалус — римски император от сирийски произход, роден в 204 г. Царувал от 218 до 222 г. Останал в историята с лудата си жестокост и разврат. Преторианците въстанали и го съсекли в Рим.
— Марк Аврелий Север Александър (208–235 г.) — царувал от 222 I.; наследил братовчед си Хелиогабал, който го осиновил. С политиката и победите си възвърнал достойнството на римската империя. Водил успешни битки срещу Сасанидите в Азия и отхвърлил германците отвъд Рейн. Убит по време на военен бунт.
— Гай Юлий Вер Максимин–Тракиеца — издигнат за император от войниците си през 235 г. Роден в Тракия през 173 г. През 238 г. пада убит от войниците си, защото бил груб, жесток и с твърд характер. Сенатът бил враждебен към него.