На първо място ще отбележа, че докато другите владетели е трябвало да се справят само с амбицията на благородниците и с необуздаността на народа, римските императори е трябвало да се справят още и с алчността и жестокостта на войниците. Много императори са се провалили, защото не са могли да се справят и задоволят едновременно войниците и народа. Народът е бил миролюбив и затова е обичал миролюбивите императори. Войниците са обичали войнствените, нападателните, жестоките, алчни императори и са искали да проявят тези качества към народа, за да им се удвоят заплатите и да се задоволят алчността и жестокостта им. Това е причината да се провалят императорите, които по природа не са били зли, нито са съумявали да минават за такива, за да могат да обуздават народа и войниците. Повече от императорите, особено онези, които са се изкачили на престола от обикновени граждани, са решили да задоволят войниците без да държат сметка за беззаконията, които са се вършили над народа. Друго решение не са могли да вземат, като са знаели, че е много трудно да се примирят интересите на народа и войниците. Когато владетелите не могат да избегнат омразата на едните или на другите, трябва да направят всичко възможно да избегнат омразата на народа. Когато видят, че е неизбежна, да се помъчат да избегнат омразата на по-силните съсловия. Затова онези императори, които от обикновени граждани са ставали крале и са се нуждаели от изключителна подкрепа, са подавали ръка по-скоро на войската, отколкото на народа. Преуспяването или провалянето на всеки император зависело от това доколко е съумял да се постави добре пред войниците си. По тези причини Пертинакс и Александър, които са били умерени, справедливи и милостиви, свършили печално. Само Марк, който е имал същите добродетели, е избегнал тази участ, защото заемал престола по наследствен път и не бил задължен нито на войниците, нито на народа. Благодарение на многото си добродетели, които са будели почит у всички, той винаги е държал както народа, така и войниците си в кръга на задълженията им и никога не са го презирали или мразели. Пертинакс загинал още в началото на властването си, защото го намразили войниците, които свикнали на разпуснат живот при Комод, а той се опитал да ги приучи на честен и скромен живот. Известно влияние за провалянето му е оказало и обстоятелството, че са го презирали поради напредналата му възраст. Трябва да отбележа, че омразата се спечелва както чрез добрите, така и чрез лошите дела. При това, както вече казах, владетелят често е принуден да не бъде добър, когато иска да запази държавата. Ако колективът — било народът, било войската, било благородничеството, от поддръжката на когото владетелят смята, че се нуждае, е порочен, то владетелят е принуден да следва склонностите му и да задоволява желанията му и тогава добрите дела са гибелни за него.
Александър бил толкова добър, че през четиринадесетгодишното му властваме не бил убит нито един човек без законна присъда. При все това бил убит при заговор във войската, защото го смятали много мек и се оставил да го ръководи майка му.
Комод, Север, Антонин, Каракала и Максимин били извънредно жестоки и алчни и, за да угодят на войниците, не се въздържали от никакво насилие, което е могло да се упражни над народа. Всички, с изключение на Север, са имали печален край. Север можал да властва щастливо благодарение на многото си превъзходни качества, които му позволили да се радва едновременно на привързаността на войниците и на благоволението на народа. И понеже от обикновен гражданин той станал император и извършил велики дела, искам накратко да посоча как е съумял да върви по стъпките на лисицата и лъва, на които, както вече казах, трябва да подражава всеки владетел.
Север, който познавал нехайството и леността на император Юлиян, убедил войската си, която предвождал в Славония68, да отиде в Рим, да отмъсти за смъртта на Пертинакс, убит от преторианските войски. Под този предлог, скривайки ревниво властолюбивите си домогвания, повел войските си и стигнал в Италия преди още да се е знаело за потеглянето му. Когато пристигнал в Рим, сенатът от страх го избрал за император, а Юлиян бил убит. След това, за да стане пълен господар на империята, Север трябвало да преодолее още две пречки. Едната бил Песциний Нигер69, който предвождал войските в Азия, и се обявил за император. Другата бил Албин70, който предвождал войските на запад, и също се стремял към императорската власт. Север сметнал за опасно да нападне двамата и нападнал Нигер, а решил да измами Албин като му предложил да разделят властта. Албин повярвал и приел. След като победил и убил Нигер и усмирил Изтока, Север се върнал в Рим и се оплакал на сената, че Албин, вместо да е признателен за сторените му добрини, замислял да го убие с измама. Заявил, че трябва да накаже непризнателността му, отишъл във Франция и му отнел властта и живота.
69
Гай Юлий Песциний Нигер — легат на Сирия, обявен от войниците си за император в Антиохия през 193 г. Разбит от Септимий Север през 194 г., убит през 195 г.
70
Деций Клодий Албин — главнокомандващ римските легиони в Британия. Избран за император от войниците си след смъртта на Пертинакс. Победен и обезглавен от Септимий Север при Лион през 197 г.