Наистина много естествена и обикновена е жаждата към завоевания и винаги, когато й се поддават хора, които могат да я задоволят, те биват хвалени, а не порицавани, но когато те не могат, а въпреки това искат да я задоволят на всяка цена, тогава грешат и заслужават да бъдат порицани. Ако Франция можеше да нападне Неапол със собствени сили, трябваше да го стори, но щом не можеше, не трябваше да дели Неапол. Ако подялбата на Ломбардия с венецианците заслужаваше извинение, поради това, че те му помогнаха да влезе в Италия, подялбата на Неапол заслужава само порицание, защото не може да се оправдае с тази необходимост.
И тъй, Людовик извърши следните пет грешки: унищожи малките сили, увеличи в Италия мощта на един силен княз, извика в нея много силен чужденец, не се посели в тази страна, нито пък основа в нея колония. Тези грешки можеха да не окажат през неговия живот пагубното си действие, ако не беше извършил и шеста, като заграби страната на венецианците. Ако не беше засилил църквата и не бе извикал в Италия испанците; необходимо и разумно беше да ги сломи, но след като вече бе извършил едното и другото, не трябваше да допуска сломяването им. Венецианците бяха силни и щяха да попречат на другите да предприемат някакви действия в Ломбардия против французите, или щяха да се съгласят да съдействуват при условие, че ще станат господари. Другите в никакъв случай нямаше да поискат да я отнемат от Франция, за да я дадат на тях, нито щяха да имат толкова дързост да нападнат двете сили.
Ако някой каже, че Людовик е отстъпил на Александър Романя и на Испания неаполското кралство, за да избегне война, ще му отвърна с това, което вече казах: не трябва никога да се допуска да стане едно безредие, за да се избегне една война, понеже войната така не се избягва, а само се отлага и то в твоя вреда! И ако друг приведе като аргумент обещанието, което кралят дал на папата, че той ще позволи да се разтрогне бракът му и ще даде шапката на руанския архиепископ, ще отговоря по-долу, където ще се занимая с обещанията на князете и с това как те трябва да се изпълняват.
И тъй, Людовик изгуби Ломбардия, защото не спази правилата, следвани от други владетели, които са завоювали държави и са съумявали да ги запазят. Това не е никак чудно, а е основателно и съвсем в реда на нещата. По този повод аз говорих в Нант с руанския кардинал18 по времето, когато Валентино (така народът наричаше Цезар Борджия, синът на папа Александър) завладя Романя.19 Кардиналът ми каза, че италианците не умеели да водят война, а аз му отвърнах, че французите не разбират нищо от държавните работи, иначе те нямаше да оставят църквата да се засили толкова много. И опитът показа, че засилването на влиянието на църквата и на Испания в Италия се дължеше на Франция. От това се извлича общото правило, което не лъже или лъже много рядко — че всеки владетел, който подпомага засилването на чужда държава, проваля своята. Могъществото на държавата се постига чрез силата или ловкостта на владетеля. Силният владетел трябва винаги да се отнася с подозрение към силата и ловкостта на другите владетели.
ГЛАВА IV
ЗА ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО КРАЛСТВОТО НА ДАРИЙ, ЗАВОЮВАНО ОТ АЛЕКСАНДЪР, НЕ СЕ РАЗБУНТУВА ПРОТИВ ВЛАСТТА НА НЕГОВИТЕ ПРИЕМНИЦИ СЛЕД СМЪРТТА МУ
Като се имат предвид трудностите, с които е съпроводено запазването на новозавоюваната държава, някой би могъл да изрази учудването си от това, че Азия, която Александър Велики20 завоювал за няколко години и наскоро след това умрял, не се разбунтувала след смъртта му. Тя е останала под властта на приемниците му и те не срещнали никакви други трудности при запазването й освен тези, които възникнали между самите тях и то единствено поради амбициите им.21
18
Става дума за Жорж д’Амбоз — архиепископ на Руан (1460–1510 г.), избран за кардинал през 1498 г.
19
Това става по времето на първата дипломатическа мисия на Макиавели във Франция през 1300 г.
20
Александър Велики (350–323 г. пр.н.е.) — цар на Македония, завоювал огромни територии в Европа и Азия.
21
След смъртта на Александър Велики отначало е възложено империята да се управлява от 7-те стратези на генералния щаб. Съперничеството между тях за кратко време довежда до разделянето на империята на отделни царства, между които Египет, Сирия, Македония и др.