Без да търси помощ от Моли, Вивиан си поръча нови дрехи от интернет сайта на Талбот с кредитната си карта.
– Вивиан си поръча дрехи от Талбот. От лаптопа си. С кредитна карта. Можеш ли да повярваш? – обясняваше момичето на Джак.
– Преди да разберем какво се случва, от небето ще завалят жаби – отговори той.
Останалите знаци за настъпващия апокалипсис не закъсняха. На екрана на Вивиан се отвори реклама и тя обяви плановете си да се регистрира в Netflix[77]. Само с едно кликване на мишката си купи цифров фотоапарат от Амазон. Попита Моли дали е гледала клипа с кихащото бебе панда в YouTube. Дори се регистрира във Facebook.
– Изпрати покана за приятелство на дъщеря си – каза Моли на Джак.
– Тя прие ли я?
– Да, веднага.
Двамата поклатиха глави.
Извадиха и изпраха два комплекта памучни чаршафи, след това ги закачиха на простора до къщата. Когато Моли ги прибра, чаршафите бяха твърди и имаха сладък аромат. Помогна на Тери да оправи леглата и да застели чистите бели чаршафи по дюшеците, които никога преди не са били използвани.
Кога за последен път някой от тях беше изпитвал такова трепетно очакване? Настроението обхвана дори и Тери.
– Чудя се какво мюсли да купя за Бека – попита Тери, докато постилаше завивката "Ирландски венец" върху леглото на момичето, което се намираше точно срещу стаята на баба ѝ и дядо ѝ.
– Ядките с мед са винаги добър избор – каза Моли.
– Мисля, че ще предпочете палачинки. Според теб ще ѝ харесат ли палачинки с боровинки?
– Та кой не харесва палачинки с боровинки?
Докато Моли чистеше шкафовете в кухнята, а Джак пристягаше резетата на мрежата против насекоми на вратата, двамата обсъждаха какво биха искали да правят на острова Сара и семейството ѝ. Разходка из Бар Харбър, сладолед в "Бен и Биле", задушен омар в "Търстънс", можеха да пробват и "Нонас", новия италиански ресторант в Спрус Харбър, за който писаха в Даун Ийст...
– Тя не е тук, за да разглежда туристическите забележителности. Идва да види биологичната си майка – напомни им Тери.
Двамата се спогледаха и започнаха да се смеят.
– О, да, вярно, каза Джак.
Моли следеше внука на Сара, Стивън, в Twitter. В деня на полета Стивън написа: "Мама заминава да се срещне с деветдесет и една годишната си биологична майка. Върви, че разбери. Напълно нов живот на шейсет и осем!"
Напълно нов живот.
Денят сякаш бе излязъл от пощенска картичка от Мейн. Всички стаи в къщата бяха готови. Голяма тенджера рибена супа, специалитетът на Тери, вреше на котлона (и една по-малка тенджера с царевична супа специално за Моли). На плота изстиваше царевичният хляб. Моли направи голяма салата с дресинг от балсамов оцет.
Моли и Вивиан обикаляха наоколо цял следобед и се преструваха, че не гледат часовника. Джак се обади в 14 часа да каже, че полетът от Минесота е кацнал в Бостън преди няколко минути, но самолетът за летището в Бар Харбър е излетял и трябва да кацне след половин час, а той пътувал. Беше взел колата на Вивиан, тъмносиньо субару, за да ги посрещне на летището (след като бе почистил автомобила с прахосмукачка и го беше измил с веро и маркуч пред къщата им).
Моли седеше в люлеещия се стол в кухнята, гледаше океана учудващо спокойно. За първи път, откакто се помнеше, животът ѝ имаше смисъл. Това, което до момента приемаше за случайна, несвързана поредица от нещастни събития, сега разглеждаше като стъпки, нужни за пътуването ѝ напред към... навярно просветление е твърде силна дума, но има други, не толкова величествени, като приемане такъв, какъвто си, и перспектива. Никога не беше вярвала в съдбата. Би било обезсърчаващо да приеме, че досега животът ѝ се беше развивал според някаква предварително планирана схема. Но сега се чудеше дали наистина е така. Ако не беше сменяла приемните семейства едно след друго, нямаше да се озове на този остров, да срещне Джак, а чрез него и Вивиан. Никога нямаше да чуе историята на Вивиан, която толкова много приличаше на нейната собствена.
Колата спря на алеята, а Моли чу от кухнята хрущенето на чакъла от другата страна на къщата. Очакваше този шум.
– Вивиан, пристигнаха! – провикна се тя.
– Чух – отговори Вивиан.
Срещнаха се в салона и Моли хвана ръката на Вивиан. Това е, помисли си тя, кулминацията на всичко. Но каза само:
– Готова ли си?
– Готова съм – отвърна възрастната жена.
В мига, в който Джак спря колата, от задната седалка изскочи момиче, облечено в синя рокля на райета и бели маратонки. Това трябваше да е Бека. Имаше червена коса. Дълга, къдрава червена коса и лунички.