През годините, които прекарах в университета Фордхам по програмата за писатели, имах привилегията да получа стипендия и финансиране на изследователска работа, която ми позволи да извърша проучване в Минесота и Ирландия. Стипендия от Центъра за творчески изкуства във Вирджиния ми даде пространство и време за писане. Роденият в Ирландия Браян Нолан ме заведе на обиколка на графство Галуей. Разказите му за икономката от детството му, Бърди Шеридан, бяха вдъхновение за живота на бабата на Вивиан. В село Кинвара Робин Ричардсън ме заведе в кръчми и на улица "Фантъм", а след това ми даде много важен източник на информация: "Кинвара: пристанищен град на залива Галуей", от Кайолт Бретнах и Анне Корф. Книгата "Детство в ирландската провинция" на Мари Уолш ми помогна с подробности за времето и мястото на действието.
Докато пишех книгата, майка ми, Тина Бейкър, започна да води курс в Маунт Дезърт Айлънд в Мейн, наречен "Жени индианки в литературата и митовете". В края на курса тя помоли учениците да използват индианската концепция за преселване и да опишат "своите пътешествия по неизследваните води и какво биха избрали да вземат със себе си при следващи преселвания", както беше написала в сборника с техни разкази "Гласове, които копнеят да бъдат чути: студенти от колежа Акадия отдават почит на липсващите гласове от историята". Тогава осъзнах, че идеята за преселването е липсващата нишка от книгата ми. Допълнителните заглавия, които оформиха гледната ми точка, включват: "Жени от зората" на Бъни Макбрайд, "В сянката на орела: един представител на племето в Мейн" от Дона Лоринг (член на пенобскотските индианци и бивш законодател) и "Уабанаките в Мейн и крайбрежните райони" на Програмата за уабанаки на Комитета "Американски приятели". Интернет сайтовете на музея Аб в Бар Харбър, Мейн, и на пенобскотските индианци също ми предоставиха ценни материали.
За подкрепа и съвети разчитах на добри приятели и на семейството си: Синтия Бейкър, Уилям Бейкър, Катрин Бейкър-Питс, Марина Бъдос, Ан Бърт, Деб Елис, Алис Елиът Дарк, Луис Десалво, Бони Фридман, Клара Бейкър Лестър, Памела Редмънд Сатран и Джон Вийг. Съпругът ми Дейвид прочете ръкописа с желание, на драго сърце. Пени Виндъл Клайн ме информира за протоколите за осиновяване и ми предостави важни източници на информация. Старши сержант Джефри Бингам и неговият чичо Брус Бингам, пенсиониран бригаден генерал от американската армия, предложиха да проверят фактите в частите за Втората световна война. Бъни Макбрайд, Дона Лоринг, Робин Ричардсън и Браян Нолан прочетоха откъсите, съответстващи на тяхната компетенция. Моите синове Хейдън, Уил и Ели спокойно и внимателно поправиха грешките в тийнейджърския език. По своя удивителен начин, агентът ми Бет Весъл беше едновременно и ментор, и приятел. А редакторът ми в "Мороу", Катрин Нинцел, която обикновено има добра преценка и дава мъдри съвети, предложи структурна промяна в последния момент, която изцяло промени разказа.
Тази книга нямаше да съществува без самите пътници на влаковете. Имах привилегията да се запозная с шестима от тях (всички бяха на възраст между деветдесет и сто години) и възможността да прочета стотици техни разкази от първо лице, което ме изпълни с възхищение към техния кураж, сила на духа и начина, по който възприемат този необичаен и малко познат епизод от нашата история.
КНИГИТЕ НА "ХЕРМЕС"