– Направила го е за мен?
– Споменах, че имаме ново момиче и че рожденият ти ден наближава. Тя обича да приготвя печива.
Хлябът, плътен и влажен, имаше вкуса на Ирландия. Само една хапка ми бе достатъчна, да се пренеса в къщата на баба, пред топлата ѝ печка Стенли[28].
– Стъпката от девет до десет години е много голяма – каза господин Поуст. – От една цифра към две. През следващите деветдесет години възрастта ти ще бъде от две цифри.
Вечерта отвих стафидения хляб у семейство Гроут и им разказах за тържеството. Господин Гроут изсумтя.
– Каква нелепица, да празнуваш рожден ден. Аз дори не знам в кой ден съм роден и със сигурност не помня рождените дни на децата – каза той и ги посочи с ръка. – Но нека изядем това.
Спрус Харбър, Мейн, 2011 г.
Лори, социалният работник, се настани на един стол и заразглежда внимателно досието на Моли.
– Значи скоро ще навършиш пълнолетие и излизаш от системата на приемната грижа. Да видим... през януари навърши седемнадесет, значи ти остават още девет месеца. Мислила ли си какво ще правиш след това?
Моли сви рамене.
– Не съвсем.
Лори си записваше нещо на листа пред нея. Със своите умни очи и заострен нос, който постоянно вре в живота на Моли, Лори ѝ приличаше на пор. Седяха на лабораторната маса в кабинета по химия в гимназията, в почивката за обяд, както правят през сряда.
– Някакви проблеми със семейство Тибодеус?
Моли поклати глава. Дийна почти не ѝ говореше, а Ралф бе достатъчно мил – както обикновено.
Лори почука носа си с показалец.
– Вече не носиш обецата.
Имаше някои неща, свързани с обецата, които ѝ харесваха – ако не друго, поне я определяха като бунтар. Многото обеци не създаваха същия пънкарски облик; всяка четиридесетгодишна разведена жена на острова имаше половин дузина халки по ушите си. Но всяка обеца изискваше сериозна поддръжка. Винаги имаше опасност от инфекция и Моли трябваше много да внимава, когато се мие или се гримира. Липсата на метал по лицето ѝ я облекчаваше.
Лори разгърна бавно папката и каза:
– Дотук си изработила двадесет и осем часа. Браво на теб. Как са нещата?
– Не е зле. По-добре, отколкото очаквах.
– Какво имаш предвид?
Моли с изненада осъзна, че очаква с нетърпение срещите с възрастната жена. Деветдесет и една години са много дълъг живот – в тези кашони има много история и не знаеш на какво ще се натъкнеш. Миналия ден например преглеждаха кашон с коледни украшения от 30-те години, които Вивиан не помнеше, че пази. Картонени звезди и снежинки, покрити със златен и сребърен брокат; украсени стъклени топки – червени, зелени и златни. Вивиан ѝ разказа истории как са украсявали семейния магазин за празниците и слагали тези украшения на живо борово дръвче на витрината.
– Харесвам жената. Готина е.
– Имаш предвид "възрастната дама"?
– Да.
– Е, хубаво. – Лори ѝ се усмихна стегнато. Усмивка на пор. – Остават ти още двадесет и два часа, нали? Опитай да се възползваш максимално от това. Надявам се, че няма нужда да ти напомням, че си на изпитателен срок. Ако те хванат да шофираш пияна или да се дрогираш, или да нарушаваш закона, по какъвто и да е начин, се връщаш в изходна позиция. Ясно ли е?
Моли се изкушаваше да каже: По дяволите, искаш да кажеш, че трябва да затворя лабораторията за метадон? И трябва да изтрия голите снимки, които публикувах във Facebook? , но вместо това се усмихна и каза само:
– Ясно.
Лори извади от папката протокола на Моли и каза:
– Виж това. Попадаш в 600-те точки на изпита SAT. Този срок средният ти успех е 3.8. Това е наистина добре.
– В училище е лесно.
– Не, не е.
– Не е кой знае какво.
– Всъщност е. Цифрите са подходящи за кандидатстване в колеж. Мислила ли си за това?
– Не.
– Защо не?
Миналата година, когато я преместиха в гимназия Бангор, едва не се провали. Там нямаше никакъв стимул да пише домашни – приемните ѝ родители обичаха купоните и след училище заварваше къщата пълна с пияндета. В Спрус Харбър нямаше толкова неща, които да я разсейват. Дийна и Ралф не пиеха и не пушеха. Джак пиеше по бира от време на време, но само толкова. А Моли осъзна, че всъщност ѝ харесваше да учи.
Никой не ѝ беше говорил за колеж, освен училищния съветник, който вяло ѝ предложи училището за медицински сестри, защото миналия срок имаше шестица по биология. Оценките ѝ се бяха вдигнали без никой да забележи.
– Не мисля, че ставам за колежа – отвърна Моли.
– Е, очевидно ставаш – каза Лори. – И тъй като официално започваш да разчиташ само на себе си, щом навършиш осемнадесет, може би ще е добра идея да го обмислиш. Има някои добри стипендии за младежи, напуснали системата на приемната грижа. – Тя затвори папката. – Или можеш да кандидатстваш за работа на касата в универсалния магазин в Сомсвил. Всичко зависи от теб.