— Лейди Ундомиел — казал Арагорн, — часът наистина е тежък, но той се роди още в онзи ден, когато се срещнахме под белите брези в градината на Елронд, където вече никой не броди. Приехме тая съдба на хълма Керин Амрот, когато се отрекохме и от Сянката, и от Здрача. Посъветвай се с душата си, любима, и запитай наистина ли желаеш да чакам, додето се съсухря и падна от трона си, оглупял и немощен. Не, лейди! Аз съм последен от Нуменорците и сетен крал на Древните дни; не само бях надарен с тройно по-дълъг живот от хората в Средната земя, но имах и щастието да постигна каквото желаех и да се отплатя за този дар. А сега ще заспя. Не ще те утешавам — в кръговете на тоя свят няма утеха за подобна скръб. Пред теб е сетният избор: да се разкаеш, да идеш към Заливите и да отнесеш към Запада спомена за нашите общи дни, който там ще остане вечно зелен, но никога не ще е друго, освен спомен; или да изтърпиш докрай участта човешка.
— Не, скъпи господарю — рекла тя, — този избор отдавна отмина. Вече не е останал кораб да ме отнесе натам, тъй че волю-неволю наистина трябва да изтърпя участта човешка — загуба и безмълвие. Но едно ти казвам, кралю на Нуменорците, едва сега разбирам легендата за възхода и падението на твоя народ. Присмивах им се, мислех ги за клети безумци, ала накрай ги съжалявам. Ако са верни словата на Елдарите, че такъв, дар е поднесъл Единственият на хората, то горчив е този дар.
— Така изглежда — отвърнал той. — Но ние някога отхвърлихме Сянката и Пръстена, нека не се поддаваме на сетното изпитание. В скръб трябва да се разделим, но не и в отчаяние. Гледай! Не сме приковани навеки към кръговете на тоя свят, а отвъд тях има нещо повече от спомена. Сбогом!
— Естел, Естел! — извикала тя.
При тия слова той поел ръката й, целунал я и заспал. Велика хубост се разкрила в лика му и всички, що идвали да се преклонят, гледали изумени — пред тях се сливали в едно изяществото на младостта, храбростта на зрелия мъж и мъдростта и достолепието на старостта. И дълго лежал той там, въплътил блясъка на кралете човешки с непомръкнала слава чак до края на света.
Ала Арвен напуснала Дома, светлината в очите й погаснала и на хората им се струвало, че тя е станала хладна и сива като беззвезден зимен здрач. После се сбогувала с Елдарион, с дъщерите си и с велики, които обичала; напуснала Минас Тирит, заминала в Лориен и самотно заживяла там под посърналите дървета, докато не настанала зима. Нямало я Галадриел, изчезнал бил и Келеборн, и безмълвие тегнело над земите.
И там накрая, когато се ронели листата на малорните, ала още не била дошла пролетта, тя легнала да почива навръх Керин Амрот; и там ще е зеленият й гроб, додето светът не се промени, додето родените отпосле не забравят и последната думица за нейния живот и вече никога не разцъфнат еланор и нифредил на изток от Морето.
Тук свършва този разказ, както е стигнал до нас от Юга; и подир залеза на Вечерницата не е писано нищо друго в тази книга за древни времена.
Приложение А
Анали на кралете и управниците
Относно изворите на повечето от материала, съдържащ се в следващите приложения — особено от А до Г, виж „Бележки“ в края на Пролога. Дял А III — Народът на Дурин, може би е бил получен от Гимли джуджето, който поддържал приятелството си с Перегрин и Мериадок и многократно ги срещал отново в Гондор и Рохан.
Легендите, историите и премъдростите, откриваеми в изворите, са много обширни. Тук са представени само подбрани сред тях, на повечето места — силно съкратени. Главното им предназначение е да онагледят Войната на Пръстена и нейните корени, както и да попълнят някои от празнотите в главния разказ. Древните легенди от Първата епоха, към които е насочен основният интерес на Билбо, са споменати много накратко, доколкото засягат предците на Елронд и нуменорските крале и вождове. Действителни откъси от по-дълги летописи и предания са поставени в кавички. В скоби са затворени добавки от по-късна дата. Бележки в границите на кавичките са намерени в източниците. Други са издателски.9
9
Дадени са няколко препратки по страница към изданието на ИК „Бард“ на „Властелинът на Пръстените“.