Дадените дати са от Третата епоха, освен ако не са отбелязани с Вт. еп. (Втора епоха) или Четв. еп. (Четвърта епоха). Третата епоха приключва, когато Трите Пръстена се лишили от силата си през септември 3021, ала за целите на летописанието и документирането в Гондор, година 1 Четв. еп. започнала на 25 март 3021. За приравняването на датировките на Гондор и Летоброенето на Графството виж стр. 8. В списъците датите, които следват имената на крале и управници, са тези на тяхната смърт, ако е дадена само една дата. Знакът † посочва преждевременна смърт — в битка или инак, дори и невинаги да е включен разказ за събитието.
I
Нуменорските крале
(I)
Нуменор
Феанор бил най-великият сред Елдарите в изкуствата и познанието, ала и най-гордият, и най-своеволният. Той изваял Трите Скъпоценни камъка — Силмарилите, и ги изпълнил със сиянието на Двете Дървета — Телперион и Лаурелин10, що давали светлина на земята на Валарите. Скъпоценните камъни били възжелани от Моргот Врага, който ги откраднал и — след като погубил Дърветата, ги взел в Средна земя и ги пазел в голямата си крепост Тангородрим.11 Пряко волята на Валарите, Феанор напуснал Блаженото Кралство и отишъл в изгнание в Средна земя, водейки със себе си голяма част от своя народ. Че в гордостта си възнамерявал силом да си върне Камъните от Моргот. Последвала безнадеждната война на Елдарите и Едаините срещу Тангородрим, в която накрая те били напълно разбити. Едаините (атани) били три човешки народа, които, идвайки първи в Запада на Средна земя и бреговете на Великото море, станали съюзници на Елдарите срещу Врага.
Три пъти се събрали в едно Елдарите и Едаините — чрез Лутиен и Берен, Идрил и Туор, Арвен и Арагорн. С този последен съюз отдавна разделените клони на Полуелфите били обединени и се възстановило родословието им.
Лутиен Тинувиел била дъщеря на крал Тингол Сивоплащ от Дориат през Първата епоха, ала нейна майка била Мелиан от народа на Валарите. Берен бил синът на Барахир от Първия род на Едаините. Заедно те изтръгнали силмарил от Желязната корона на Моргот12. Лутиен станала смъртна и била изгубена за елфическия род. Диор бил неин син. Негова дъщеря била Елвинг, що пазела силмарила.
Идрил Келебиндал била дъщерята на Тургон, крал на укрития град Гондолин13. Туор бил син на Хуор от Хадоровия род, Третия род на Едаините и най-отличилия се във войните с Моргот. Еарендил Моряка бил техен син.
Еарендил взел за съпруга Елвинг и със силата на силмарила преминал Сенките14 и стигнал до Най-крайния Запад, та говорейки като посланик и на елфи, и на хора, получил помощ, с която Моргот бил свален от власт. На Еарендил не му било разрешено да се завърне в смъртните земи и корабът му, носещ силмарила, бил поставен да плава в небесата като звезда и знак на надежда за обитателите на Средната земя, потиснати от Великия враг или слугите му15.
Силмарилите единствени запазвали древната светлина на Двете Валинорски Дървета, преди Моргот да ги отрови, ала другите два били загубени в края на Първата епоха. Пълното предание за тези неща и още много относно елфи и хора е казано в „Силмарилион“.
Синовете на Еарендил били Елронд и Елрос — Передил или Полуелфи. Единствено в тях се запазила родовата линия на героичните вождове на Едаините от Първата епоха, а след падането на Гил-галад16 — и родословието на кралете на Върховните елфи в Средна земя било представено единствено от техните наследници.
В края на Първата епоха Валарите дали на Полуелфите право на избор, който щял да е неотменяем — на кой род ще принадлежат. Елронд избрал да бъде от Елфическия род и станал мъдър господар. Тъй нему било дадено същото благоволение, като това на Върховните елфи, що все още пребивавали в Средната земя — когато се уморят от смъртните земи, да могат да вземат кораб от Сивите заливи и да преминат в Най-крайния Запад; това благоволение продължило след промяната на света. Ала избор бил отреден и на децата на Елронд — да отминат с него от кръговете на света, или ако останат — да станат смъртни и да умрат в Средна земя. Ето как за Елронд всеки изход от Войната на Пръстена бил изпълнен с тъга17.
Елрос избрал да бъде от Човешкия род и да остане с Едаините, ала му бил предоставен голям жизнен срок — многократно по-дълъг от този на останалите хора.