Като отплата за страданията им в борбата срещу Моргот, Валарите — Пазителите на Света, предоставили на Едаините земя, която да обитават, изместена встрани от опасностите на Средна земя. Повечето от тях тогава опънали платна над Морето и водени от Звездата на Еарендил стигнали до големия остров Еленна, най-западната от всички Смъртни земи. Там те основали Нуменорското царство.
Насред сушата имало висока планина — Менелтарма, и от върха й виждащите надалеч можели да съгледат бялата кула на Пристана на Елдарите в Ерессеа. Дошли тогаз Елдарите при Едаините и ги обогатили със знания и много дарове, ала връз нуменорците била поставена една повеля — „Запрещението на Валарите“ — забранено им било да плават западно отвъд точката, в която престават да виждат собствените си брегове, или да се опитат да стъпят на Неумиращите земи. Защото макар че им бил даден дълъг жизнен срок — трижди този на обикновените люде, те трябвало да останат смъртни, тъй като не било разрешено на Валарите да отнемат от тях Дара на хората (или Ориста на хората, както бил наричан по-сетне.)
Елрос бил първият крал на Нуменор и по-късно бил познат под Висшеелфическото име Тар-Минятур. Наследниците му били дълголетни, ала смъртни. По-късно, когато станали могъщи, те погазили избора на своя прародител, желаейки безсмъртие в живота на света, каквато била участта на Елдарите, и роптаели срещу Запрещението. По този начин започнал бунтът им, който под злото учение на Саурон довел до Падението на Нуменор и разрушението на древния свят, както е речено в Акаллабет.
Тези са имената на кралете и кралиците на Нуменор: Елрос-Тар-Минятур, Вардамир, Тар-Амандил, Тар-Елендил, Тар-Менелдур, Тар-Алдарион, Тар-Анкалиме (първата Управляваща кралица), Тар-Анарион, Тар-Сурион, Тар-Телпериен (втората кралица), Тар-Минастир, Тар-Кириатан, Тар-Атанамир Велики, Тар-Анкалимон, Тар-Телеммаите, Тар-Ванимелде (третата кралица), Тар-Алкарин, Тар-Калмакил.
След Калмакил кралете вземали скиптъра под имена на нуменорски език (иначе речено — адунаик): Ар-Адунахор, Ар-Зимратон, Ар-Сакалтор, Ар-Гимилзор, Ар-Инзиладун. Инзиладун се разкаял за пътя, по който вървели кралете, и променил името си на Тар-Палантир — „Виждащия надалеч“. Неговата дъщеря трябвало да бъде четвъртата кралица — Тар-Мириел, ала кралският племенник узурпирал скиптъра и станал Ар-Фаразон Златния, последен крал на Нуменорците.
В последните дни на Тар-Елендил първите кораби на Нуменорците се върнали към Средна земя. По-голямото му чедо било дъщеря, Силмариен. Неин син бил Валандил — първи от Владетелите на Андуние в западната част на тази земя, прочути с приятелството си с Елдарите. От него водели произхода си Амандил — последният владетел и синът му Елендил Високи.
Шестият крал оставил само едно дете, дъщеря. Тя станала първата кралица, защото направили тогава закон скиптъра да получава най-голямото дете на краля, било то мъж или жена.
Нуменорското царство траяло до края на Втората епоха и непрестанно увеличавало мощта и великолепието си, а додето не била преминала половината Епоха, растели и мъдростта и радостта на Нуменорците. Първият знак на сянката, която щяла да падне върху им, се появил в дните на Тар-Минастир, единадесетия крал. Той бил този, що изпратил голяма сила на помощ на Гил-галад. Обичал Елдарите, ала им завиждал. Нуменорците били станали велики моряци и изследвали всички морета на изток; ала започнали те да ламтят за Запада и за забранените води, и колкото по-радостен бил животът им, толкова повече закопнявали за безсмъртието на Елдарите.
Освен това след Минастир кралете станали алчни за богатство и власт. Първоначално Нуменорците дошли в Средна земя като учители и приятели на хората, измъчвани от Саурон, ала сега техните пристани били станали крепости, държащи в подчинение широки брегови ивици. Атанамир и наследниците му наложили тежък данък и корабите на Нуменорците се връщали натежали от плячка.
Тар-Атанамир бил тоя, що първи открито продумал срещу Запрещението и заявил, че животът на Елдарите е негов по право. Тъй сянката станала по-дълбока и мисълта за смъртта помрачила сърцата на народа му. Разделили се тогава Нуменорците — на една страна били кралете и ония, що ги следвали и се били отчуждили от Елдарите и Валарите, на друга били малцината, които нарекли себе си Верните. Те живеели най-вече в запада на тази земя.
Кралете и техните следовници малко по малко изоставили употребата на Елдаринните езици, та накрая двадесетият владетел взел кралското си име в Нуменорска форма и се нарекъл Ар-Адунахор, „Владетел на Запада“. На Верните това изглеждало лоша поличба, защото дотогава били давали тази титла единствено на Валарите или на самия Древен крал18. И наистина — Ар-Адунахор започнал да преследва Верните и наказвал ония, що използвали Елфическите езици открито. И не дошли повече Елдарите в Нуменор.