Независимо от това силата и богатството на Нуменорците продължили да се увеличават, ала с нарастването на техния страх от смъртта годините им намалели и си отишла радостта им. Тар-Палантир опитал да поправи злото, ала било твърде късно и имало бунт. Когато кралят починал, неговият племенник — водач на бунта, завзел скиптъра и станал крал Ар-Фаразон; Ар-Фаразон Златния бил най-гордият и най-могъщият от всичките крале и нищо по-малко от кралстването над света не го задоволявало.
Решил да отправи предизвикателство към Саурон Велики за първенството в Средна земя и накрая потеглил с голяма флота и акостирал в Умбар. Тъй големи били мощта и великолепието на Нуменорците, че Сауроновите собствени слуги го изоставили; и Саурон се унижил, отдавайки почит и молейки за прошка. Тогава Ар-Фаразон в безумието на гордостта си го отвел като затворник в Нуменор. Не след дълго Саурон омаял краля и станал господар на съвета му; и скоро обърнал сърцата на всички Нуменорци с изключение на неколцината останали от Верните, обратно към мрака.
И Саурон излъгал краля, заявявайки, че вечният живот ще бъде на оня, що притежава Неумиращите земи, и че Запрещението било наложено само за да не могат кралете човешки да надминат Валарите. „Ала великите крале вземат каквото е тяхно по право“ — рекъл той.
Накрая Ар-Фаразон се вслушал в този съвет, защото чувствал, че намаляват дните му, и бил оглупял от страх пред Смъртта. Подготвил тогава най-голямото войнство, което светът бил виждал, и когато всичко било готово, зазвучали тръбите му и корабите опънали платна. Така той нарушил Запрещението на Валарите, тръгвайки с война да изтръгне нескончаем живот от Владетелите на Запада. Ала когато стъпил на бреговете на Аман Благословени, Валарите призовали Единствения и светът бил променен. Нуменор бил погълнат от морето, а Неумиращите земи били навеки отместени от Кръговете на света. Тъй свършила славата на Нуменор.
Последните предводители на Верните — Елендил и неговите синове, избягали от Падението с девет кораба. Носели плод от Нимлот и Седемте Гледащи камъка (подаръци от Елдарите на техния род).19 Страшна буря ги подела и изхвърлила на бреговете на Средна земя. В северозапада и те установили Нуменорските кралства в изгнание — Арнор и Гондор20. Елендил бил Висшият крал и обитавал на север в Аннуминас, а управлението на Юга било предадено на синовете му — Исилдур и Анарион. Те основали там Осгилиат — между Минас Итил и Минас Анор21, недалеч от пределите на Мордор. Защото туй добро поне, вярвали те, било дошло от разрушението — Саурон също бил загинал.
Ала не било така. Саурон наистина бил повлечен от крушението на Нуменор, тъй че телесната обвивка, в която дълго крачел, погинала, но той избягал в Средна земя — дух на омраза, понесен от тъмен вятър. Не бил способен отново да приеме форма, която да изглежда красива на хората, а станал черен и отвратителен и вече упражнявал властта си единствено чрез ужас. Той влязъл отново в Мордор и за известно време се спотаил там. Ала голяма била яростта му, когато научил, че Елендил, що най-много ненавиждал, му се е изплъзнал и сега управлява кралство досами границите му.
И тъй, след време той наченал война с Изгнаниците — преди да съумеят да пуснат корени. Още веднъж избухнал в пламъци Ородруин и в Гондор бил преименуван на Амон Амарт — Съдбовния връх. Ала Саурон ударил твърде рано — преди да е възвърнал прежната си сила, докато в негово отсъствие силата на Гил-галад била нараснала. И в Последния Съюз, що бил сключен срещу него, Саурон бил победен и Единствения Пръстен бил отнет от него22. Тъй свършила Третата епоха.
(II)
Царствата в изгнание
Арнор
Елендил †3441 Вт. еп., Исилдур †2, Валандил 24923, Елдакар 339, Арантар 435, Таркил 515, Тарондор 602, Валандур †652, Елендур 777, Еарендур 861.
Артедаин
Амлаит Форностки24 (най-голям син на Еарендур) 946, Белег 1029, Маллор 1110, Келефарн 1191, Келебриндор 1272, Малвегил 134925, Аргелеб I †1356, Арвелег I 1409, Арафор 1589, Аргелеб II 1670, Арвегил 1743, Арвелег II 1813, Аравал 1891, Арафант 1964, Арведуи Последен крал †1975. Край на северното кралство.
23
Той бил четвърти син на Исилдур; роден в Имладрис. Неговите братя били убити на Перуникови поля.
25
След Малвегил кралете във Форност отново предявили искане за властване над целия Арнор, в знак на което взимали имена с представка