Вождове
Аранарт (по-голям син на Арведуи) 2106, Арахаел 2177, Арануир 2247, Аравир 2319, Арагорн I †2327. Араглас 2455, Арахад I 2523, Арагост 2588, Араворн 2654, Арахад II 2719, Арассуил 2784, Араторн I †2848, Аргонуи 2912, Арадор †2930, Араторн II †2933, Арагорн II 120 Тр. еп.
Крале на Гондор
Елендил (Исилдур и) Анарион †3440 Вт. еп., Менелдил, син на Анарион 158, Кемендур 238, Еарендил 324, Анардил 411, Остохер 492, Ромендакил I (Таростар) †541, Турамбар 667, Атанатар I 748, Сириондил 830. Тук последвали четиримата „Корабни крале“:
Тараннон Фаластур 913. Той бил първият бездетен крал и бил наследен от сина на брат си Таркириан. Еарнил I †936, Кириандил †1015, Хиармендакил I (Кириахер) 1149. Гондор достигнал най-високата точка на силата си.
Атанатар II Алкарин „Славния“ 1226, Нармакил I 1294. Той бил вторият бездетен крал и бил наследен от по-малкия си брат. Калмакил 1304, Миналкар (регент 1240 — 1304), коронован като Ромендакил II 1304, починал 1366, Валакар. По негово време започнало първото бедствие на Гондор — Родственият спор.
Елдакар, син на Валакар (изпървом наречен Винитаря), детрониран 1437. Кастамир Узурпатора †1447. Елдакар — възстановен на трона; починал 1490.
Алдамир (втори син на Елдакар) +1540. Хиармендакил II (Винярион) 1621, Минардил †1634, Телемнар †1636. Телемнар и децата му загинали през чумата; той бил наследен от племенника си — сина на Минастан, втори син на Минардил. Тарондор 1798, Телумехтар Умбардакил 1850, Нармакил II †1856, Калимехтар 1936, Ондохер †1944. Ондохер и двамата му синове били убити в битка. След година, през 1945, короната била дадена на победоносния генерал Еарнил — потомък на Телумехтар Умбардакил, Еарнил II 2043, Еарнур †2050. Тук родословието на кралете свършва, додето не било възстановено от Елессар Телеконтар през 3019. По това време Кралството било управлявано от Наместниците.
Наместници на Гондор
Къщата на Хурин: Пелендур 1998. Той управлявал година след падането на Ондохер и дал съвет Гондор да отхвърли искането на Арведуи за короната. Ворондил Ловеца 202926, Мардил Воронве „Непреклонния“ — първият от Управляващите наместници. Неговите наследници престанали да използват Висшеелфически имена.
Управляващи Наместници
Мардил 2080, Ерадан 2116, Херион 2148, Белегорн 2204, Хурин I 2244, Турин I 2278, Хадор 2395, Барахир 2412, Диор 2435, Денетор I 2477, Боромир 2489, Кирион 2567. По това време Рохиримите дошли в Каленардон.
Халлас 2605, Хурин II 2628, Белектор I 2655, Ородрет 2685, Ектелион I 2698, Егалмот 2743, Берен 2763, Берегонд 2811, Белектор II 2872, Торондир 2882, Турин II 2914, Тургон 2953, Ектелион II 2984, Денетор II. Той бил последният от Управляващите наместници и бил наследен от втория си син Фарамир, Владетел на Емин Арнен, Наместник на крал Елесар, 82 Четв. еп.
(III)
Ериадор, Арнор и наследниците на Исилдур
Ериадор било някога името на всички земи между Мъгливите и Сините планини; на Юг границите му бележели Сивталаз и Гландуин, който се влива в него над Тарбад.
„Когато бил най-голям, Арнор включвал цял Ериадор, с изключение на областите отвъд Лун и земите източно от Сивталаз и Шумноструйка, дето били разположени Ломидол и Зелеников край. Отвъд Лун била елфическа страна — зелена и спокойна, дето не стъпвал човешки крак; ала джуджетата обитавали — и все още обитават, източната страна на Сините планини, особено онези части южно от Залива на Лун, дето имат мини, що още се използват. По тази причина били свикнали да минават на изток по Големия път, както били правили дълги години преди ние да дойдем в Графството. При Сивите заливи бил Кирдан Корабостроителя и някои казват, че обитава там все още, додето Последния кораб не потегли към Запада. В дните на кралете повечето от Върховните елфи, които все още се бавели в Средна земя, пребивавали с Кирдан или в земите на Линдон гледащи към морето. Ако са останали сега някои, са малцина.“
След Елендил и Исилдур имало осем Висши крале на Арнор. След Еарендур, поради разногласията между синовете му, царството им било разделено на три — Артедаин, Рудаур и Кардолан. Артедаин бил на северозапад и включвал земята между Брендивин и Лун и също тъй земята северно от Големия път чак до Бурните хълмове. Рудаур бил на североизток и бил разположен между Голо бърдо, Бурните хълмове и Мъгливите планини, ала включвал също така и Ъгъла между Скрежноблик и Шумноструйка. Кардолан бил на юг, като границите му били Брендивин, Сивталаз и Големия път.
26
Вж. стр. 719. Една легенда разказва, че Дивите говеда, които все още можело да бъдат открити близо до Морето на Рун, произхождат от Говедата на Арау — ловецът на Валарите, който единствен от Валарите идвал често в Средна земя в Старите дни. Висшеелфическата форма на името му е Ороме (стр. 197).