Сред Артедаините родословната линия на Исилдур била поддържана и издържала, ала линията в Кардолан и Рудаур скоро погинала. Между кралствата често имало съперничество, което ускорило западането на Дунедаините. Главният спорен въпрос било притежанието на Бурните хълмове и земята западно, към Брее. И Рудаур, и Кардолан желаели да притежават Амон Сул (Бурния връх), който стоял на границите на кралствата им, защото Кулата на Амон Сул държала главния Палантир на Севера, а и двата други били съхранявани от Артедаините.
„Било в началото на царуването на Малвегил, когато злото дошло към Арнор. Защото по това време сред Севера, отвъд Голо бърдо, изникнало царството Ангмар. Земите му били разположени от двете страни на Планините и там били сбрани много зли люде и орки, и други свирепи създания. (Владетелят на тази земя бил познат като Краля-чародей, ала едва по-късно станало знайно, че в действителност той бил главният от Духовете на Пръстена, който дошъл на север с намерението да унищожи Дунедаините от Арнор, виждайки надежда в разделението сред тях, докато Гондор бил силен.)“.
В дните на Аргелеб, син на Малвегил, тъй като не останали потомци на Исилдур в другите кралства, кралете на Артедаин отново предявили правото си да владеят цял Арнор. Искането срещнало отпор от Рудаур. Там Дунедаините били малцина и властта била заграбена от зъл владетел от обитателите на Хълмовете, който бил в таен съюз с Ангмар. И тъй Аргелеб укрепил Бурните хълмове27 ала бил убит в битка с Рудаур и Ангмар.
Арвелег, син на Аргелеб, с помощта на Кардолан и Линдон, изтласкал неприятелите си от Хълмовете и много години Артедаин и Кардолан пазели границата по протежението на Бурните хълмове, Големия път и долни Скрежноблик. Казват, че по това време Ломидол бил обсаден.
Голяма войска дошла от Ангмар през 1409 и като пресякла реката, навлязла в Кардолан и обкръжила Бурния връх. Дунедаините били разгромени и Арвелег бил убит. Кулата на Амон Сул била изгорена и изравнена със земята, ала палантирът бил спасен и при отстъплението отнесен във Форност. Рудаур бил завзет от зли хора — поданици на Ангмар28, а Дунедаините, които останали там, били избити или избягали на запад. Кардолан бил опустошен. Арафор, син на Арвелег, не бил още пораснал, ала бил храбър и с помощ от Кирдан отблъснал неприятеля от Форност и Северните ридове. Останалите от верните сред Кардоланските Дунедаини също се държали в Тирн Гортад (Могилните ридове) или намерили убежище в леса зад тях.
Казват, че Ангмар за известно време бил покорен от елфическия народ, идващ от Линдон и от Ломидол, защото Елронд довел през Планините помощ от Лориен. По това време Запасливците, що обитавали Ъгъла (между Скрежноблик и Шумноструйка), побягнали на запад и юг поради войните и ужаса от Ангмар, а и защото условията в Ериадор — особено на изток, се влошили. Някои се върнали в Дивите земи и като се заселили край Перуниките, станали крайречен народ на рибари.
В дните на Аргелеб II чумата дошла в Ериадор от югоизток и повечето от народа на Кардолан погинал, особено в Минхириат. Хобитите и всички останали народи пострадали много, ала северните части на Артедаин били засегнати слабо. По това време дошъл краят на кардоланските Дунедаини, а зли духове, излезли от Ангмар и Рудаур, влезли в изоставените могили и обитавали там.
„Казват, че могилите на Тир Гортад, както нявга били наричани Могилните ридове, са много древни и че много били построени в дните на стария свят на Първата епоха от прадедите на Едаините, преди да пресекат Сините планини, за да навлязат в Белерианд, от който Линдон е всичко, останало сега. И тъй, ония хълмове, били почитани от Дунедаините след завръщането им и там били погребвани много от владетелите и кралете им. (Някои казват, че могилата, в която бил затворен Носителя на Пръстена, била гробът на последния принц на Кардолан, който паднал във войната от 1409.)“.
„През 1974 силата на Ангмар отново се надигнала и Кралят-чародей връхлетял връз Артедаин преди зимата да е свършила. Той превзел Форност и изтласкал през Лун повечето от Дунедаините, които били останали — сред тях били синовете на краля. Крал Арведуи издържал до последно на Северните ридове и тогава избягал на север с неколцина от стражата си — измъкнали се чрез бързината на конете си.