Известно време Арведуи се крил в тунелите на старите мини на джуджетата близо до далечния край на Планините, ала накрая гладът го подтикнал да подири помощ от Лоссотите — Снежните люде от Форохел29. Неколцина от тях той намерил на лагер край морския бряг, ала не помогнали те охотно на краля, защото нямал нищо, което да им предложи, освен няколко скъпоценни камъка, които те не оценили, а и се страхували от Краля-чародей, който (казвали те) можел да предизвиква мраз или топене по своя воля. Ала отчасти от съжаление към изтощения крал и хората му, отчасти от страх от оръжията им, дали им малко храна и построили за тях снежни колиби. Там Арведуи бил принуден да чака, надявайки се на помощ от юга, защото конете му били загинали.
Когато Кирдан чул от Аранарт, син на Арведуи, за бягството на краля на север, веднага изпратил кораб към Форохел, да го подири. Корабът пристигнал след много дни поради насрещни ветрове и моряците видели отдалеч малкия огън от плавеи, който изгубените люде съумявали да поддържат. Ала онази година зимата не бързала да отпусне хватката си и въпреки че тогава било март, ледът едва бил започнал да се пропуква и се простирал далеч отвъд брега.
Когато Снежните хора видели кораба, били изумени и се уплашили, защото додето стигали спомените им, друг такъв кораб не били виждали; ала вече били станали по-дружелюбни и извели краля и ония, които оцелели от дружината му, върху леда със своите плъзгащи се коли, додето дръзвали. По този начин до тях можела да стигне лодка от кораба.
Ала Снежните люде били неспокойни; казвали, че подушват опасност във вятъра, а главния от Лоссотите рекъл на Арведуи:
— Недей яхва това морско чудовище! Ако имат, нека моряците ни донесат храна и други неща, от които имаме нужда, и можете да стоите тук, докато Кралят-чародей си отиде у дома. Защото през лятото силата му отмалява, ала сега дъхът му е смъртоносен и дълга е студената му ръка.
Арведуи обаче не послушал този съвет. Благодарил на лоссота и на раздяла му дал пръстена си и рекъл:
— Това е нещо със стойност, невъобразима за теб. Дори само заради древността си. Няма друга сила, освен ценността, която му придават ония, що обичат къщата ми. Няма да ви помогне, ала ако някога сте в нужда, родът ми ще ви го заплати с голям товар от всичко, което пожелаете.30
И все пак съветът на Лоссотите бил добър — случайно или по предвиждане, защото корабът не бил стигнал открито море, когато голяма буря и вятър се надигнали и дошли със заслепяващ очите сняг от север; изтласкали кораба обратно на леда и лед струпали срещу му. Дори моряците на Кирдан били безпомощни и през нощта ледът разбил корпуса и корабът потънал. Тъй погинал Арведуи Последен крал и с него в морето били погребани палантирите31. Дълго време след това от Снежните хора била научена вестта за корабното крушение от Форохел.“
Обитателите на Графството оцелели, ако и войната да ги заляла и повечето от тях да избягали в укрития. На помощ на краля изпратили неколцина стрелци, които не се завърнали, други пък се включили в битката, в която Ангмар бил разбит (за която е казано повече в аналите на Юга). По-сетне, в мира, що последвал, обитателите на Графството се управлявали сами и живеели в благополучие. Те избрали тан, който да заеме мястото на краля, и били доволни, ако и за дълго мнозина все още да чакали завръщането на краля. Ала накрая тая надежда била забравена и останала само в поговорката „Като се върне кралят“, използвана за някое добро, което не може да бъде извършено, или за някое зло, което не може да бъде поправено. Първият тан на Графството бил някой си Букка от Мочурището, от който Старофуковци твърдят, че произхождат. Станал тан в 379 от нашето летоброене (1979).
След Арведуи Северното кралство свършило, защото Дунедаините били малко и всички народи от Ериадор намалели. Все пак родословната линия на кралете била продължена от Вождовете на Дунедаините, от който Аранарт, син на Арведуи, бил първият. Арахаел — синът му, бил осиновен в Ломидол и такива били всички синове на вождовете след него; там също тъй били пазени и наследствените вещи на рода им — пръстенът на Барахир, отломките на Нарсил, звездата на Елендил и скиптърът от Аннуминас32.
„Когато свършило кралството, Дунедаините минали в сенките и станали таен и скитащ народ, а делата и усилията им рядко били възпявани или записвани. Малко се помни за тях сега, тъй като Елронд замина. Макар че още преди да е свършил Бдителния Мир зли твари пак започнали да нападат Ериадор или да нахлуват в него тайно, вождовете изживявали дългите си животи. Арагорн I бил убит от вълци, що винаги са били — и още не са престанали да бъдат, заплаха в Ериадор. В дните на Арахад I орките, които от дълго време тайно били, както се оказало по-сетне, заемали твърдини в Мъгливите планини, та да препречат всички проходи към Ериадор, внезапно се разкрили. В 2509 Келебриан — съпругата на Елронд, пътувала към Лориен, когато попаднала на засада в прохода Червения Рог и свитата й била разпръсната от внезапната атака на орките. Тя била заловена и отвлечена. Била последвана и спасена от Еладан и Елрохир, ала едва след като изстрадала мъчения и получила отровна рана33. Била отведена обратно в Имладрис, ала ако и да било изцелено от Елронд тялото й, нищо в Средна земя вече не й носело наслада и на следната година тя отишла до Пристаните и преминала отвъд Морето. По-късно, през дните на Арассуил, орки, множащи се отново в Мъгливите планини, започнали да грабят земите и Дунедаините и синовете на Елронд се били с тях. По това време голям отряд орки дошли тъй далеч на запад, че навлезли в Графството и били пропъдени от Бандобрас Тук34.
29
Лоссотите са странен недружелюбен народ, останал от Фородваит — хора от отдавна отминали дни, привикнали със суровите студове на Морготовото царство. Тези студове действително все още се задържат в този район, макар че едва ли е разположен на повече от сто левги северно от Графството. Лоссотите строят къщи в снега и се разправя, че могат да бягат върху лед с кости на краката си и имат коли без колела. Живеят най-вече — недостъпни за враговете си — на големия Форохелски нос, който затваря от северозапад обширния залив с това име, ала често лагеруват по южните брегове на залива, в подножието на планините.
30
По този начин пръстенът на Къщата на Исилдур бил спасен; защото по-късно бил откупен от Дунедаините. Казват, че това бил не друг, а точно пръстенът, който Фелагунд от Нарготронд дал на Барахир и който Берен си възвърнал, излагайки се на голяма опасност.
31
Това били Камъните на Аннуминас и Амон Сул. Единственият Камък, който останал в Севера, бил онзи в Кулата на Емин Бераид, която гледа към залива Лун. Той бил пазен от елфите, и макар че така и не сме го узнали, останал там, додето Кирдан не го сложил на борда на Елрондовия кораб, когато той напуснал (стр. 47, 108). Ала казано ни бе, че той не бил като другите и не бил в съзвучие с тях — гледал само към Морето. Елендил го поставил там, тъй че да може да поглежда обратно с „пряк поглед“ и да вижда Ерессеа в изчезналия Запад. Ала огънатите морета отдолу покрили Нуменор навеки.
32
Скиптърът бил главният знак на царско достойнство в Нуменор — каза ни кралят; тъй било и в Арнор, чиито крале не носели корона, а едничък бял скъпоценен камък — Елендилмир-а — Звезда на Елендил, закрепен на челата им със сребърна лента (стр. 143, 806, 819, 918). Като говори за корона (стр. 166, 238), Билбо несъмнено се позовава на гондорския обичай; изглежда, е бил добре запознат с въпросите, засягащи родствената линия на Арагорн. Казано е, че Скиптърът на Нуменор погинал с Ар-Фаразон. Този от Аннуминас бил сребърният жезъл на Владетелите на Андуние и сега е може би най-древното дело на човешки ръце, запазено в Средна земя. Бил вече на повече от пет хиляди години, когато Елронд го предал на Арагорн (стр. 924). Формата на короната на Гондор следвала тази на нуменорски боен шлем. В началото наистина била обикновен шлем — казват, че бил оня, що Исилдур носил в Битката на Дагорлад (защото шлемът на Анарион бил разбит от хвърления от Барад-дур камък, който го повалил). В дните на Атанатар Алкарин обаче той бил заменен с обсипания със скъпоценни камъни шлем, използван при короноването на Арагорн.