Петнадесет били Вождовете, преди да се роди шестнадесетият и последен — Арагорн II, който отново станал крал — едновременно на Гондор и Арнор заедно. «Наричаме го свой крал и когато идва на север във възстановената си къща в Аннуминас и остава за известно време край езерото Вечерноздрач, всички в Графството са доволни. Ала той не влиза в него и сам на себе си запрещава според закона, който е издал — никой от Големите хора да не преминава границите му. Но често язди с много прекрасни люде до Големия мост и там приветства приятелите си и всички други, що искат да го видят, и някои тръгват с него и остават в къщата му колкото пожелаят. Тан Перегрин е бил там много пъти, тъй и Господарят Самознай — кметът. Неговата дъщеря Еланор Прекрасната е една от придворните на кралица Вечерница.»“
Било гордостта и чудото на Северната родословна линия, че ако и да си отишла властта им и хората им да намалели, през всичките многобройни поколения наследствеността не се прекъснала от баща на син. Също тъй, макар и продължителността на живота на Дунедаините да намалявала, след края на кралете им намаляването било по-бързо в Гондор; и много от Вождовете на Севера все още доживявали двойно възрастта на хората и далеч над дните дори на най-старите сред нас. Арагорн наистина доживял до двеста и десет години — по-дълго от всеки друг от неговата родословна линия след крал Арвегил; ала в Арагорн Елессар достойнството на някогашните крале било подновено.
(IV)
Гондор и наследниците на Анарион
След Анарион, който бил убит пред Барад-дур, в Гондор имало тридесет и един крале. Макар войната по границите им да не стихвала, за повече от хиляда години Дунедаините от Юга увеличавали богатството и силата си по суша и море, додето дошло царстването на Атанатар II, който бил наречен Алкарин — Славния. Все пак тогава признаците на западане вече се били появили; високопоставените хора от Юга се женели късно и децата им били малко. Първият бездетен крал бил Фаластур, а вторият Нармакил II — синът на Атанатар Алкарин.
Остохер, седмият крал, бил тоя, що построил наново Минас Анор, който по-сетне кралете предпочитали пред Осгилиат за свое местообитание през лятото. По негово време Гондор бил за пръв път нападнат от диви люде, идещи от Изтока. Ала Таростар — синът му, ги разгромил и прогонил, и взел името Ромендакил „Източен победител“. Той обаче бил убит по-късно от нови орди на Източните нашественици. Турамбар — синът му, отмъстил за него и спечелил много територия на изток.
С Тараннон — дванадесетия крал, започнала поредицата Корабни крале, що построили флоти и увеличили властта на Гондор по крайбрежията на запад и юг от устието на Андуин. В памет на победите си като Капитан на Войските, Тараннон взел короната под името Фаластур — „Владетел на Крайбрежията“.
Еарнил I — племенникът му, който го наследил, поправил древния пристан на Пеларгир и построил голяма флота. Поставил Умбар под обсада по море и суша, превзел го и той станал голямо пристанище и крепост на гондорската мощ35. Ала Еарнил не надживял триумфа си задълго — загубен бил с много кораби и хора в голяма буря на тръгване от Умбар. Синът му Кириандил продължил строенето на кораби, ала людете от Харад, предвождани от владетелите, що били изтласкани от Умбар, дошли нагоре с голяма военна сила срещу тази твърдина и Кириандил паднал в битка в Харадваит.
35
От древни дни големият нос и преграденият със суша Умбарски залив били нуменорски, но твърдина на Кралските люде, що после били наречени Черни нуменорци — покварени от Саурон и които мразели повече от всичко следовниците на Елендил. След падането на Саурон представителите на расата им бързо намалели или се смесили с хора от Средна земя, ала наследили ненакърнена омразата им към Гондор. Тъй че Умбар бил взет с цената на тежки загуби.