„След смъртта на Ондохер и синовете му Арведуи от Северното кралство предявил искане за короната на Гондор, като пряк потомък на Исилдур и като съпруг на Фириел — единственото оцеляло дете на Ондохер. Искането било отхвърлено. В това главната роля изиграл Пелендур — Наместника на крал Ондохер.
Съветът на Гондор отговорил: «Короната и царстването над Гондор принадлежат единствено на наследниците на Менелдил, син на Анарион, комуто Исилдур отстъпил това царство. В Гондор това наследство се признава само чрез синовете и ние не сме чули да е друг законът в Арнор.»
На това Арведуи отвърнал: «Елендил имаше двама синове, от който Исилдур беше по-големият и наследникът на баща си. Чули сме, че името на Елендил и до ден-днешен стои начело на поредицата на кралете на Гондор, тъй като е бил считан за върховен крал на всички земи на Дунедаините. Додето Елендил живеел, обединеното управление в Юга било поверено на синовете му, ала когато Елендил паднал, Исилдур отпътувал да поеме Върховното кралстване на баща си и поверил управлението в Юга по подобен начин на сина на брат си. Той не се е отказал от царстването си в Гондор, нито възнамерявал царството на Елендил да бъде завинаги разделено.
Още повече че в някогашен Нуменор скиптърът преминавал в наследство към най-голямото дете на краля, било то мъж или жена. Истина е, че този закон не е бил съблюдаван в изгнание сред все тревожените от война земи, ала такъв беше законът на народа ни, на който сега се позоваваме, виждайки, че синовете на Ондохер умряха бездетни37.»
На това Гондор не отговорил. За короната било предявено искане от Еарнил — победоносния капитан, и тя му била дадена с одобрението на всички Дунедаини в Гондор, защото имал кралско потекло. Той бил син на Сириондил, син на Калиммакил, син на Аркириас — брат на Нармакил II. Арведуи не настоял с искането си; той нямал нито силата, нито волята да се противопостави на избора на гондорските Дунедаини, и все пак искането никога не било забравено от потомците му. Защото наближавало времето, когато край щял да дойде за Северното кралство.
Арведуи бил наистина последен крал, както показвало името му. Казано е, че това име му било дадено при неговото раждане от Малбет Ясновидеца, който рекъл на баща му:
— Арведуи ще го наречете, защото ще бъде последният в Артедаин. Ала все пак време за избор ще дойде за Дунедаините и ако изберат онова, което им изглежда по-малко надеждно, тогаз синът ти ще промени името си и ще стане крал на голямо царство. Ако не — тогава много тъга и много човешки животи ще минат, докато Дунедаините се въздигнат и бъдат обединени отново.
В Гондор също само един крал последвал Еарнил. Може би ако короната и скиптърът били обединени, кралстването щяло да бъде поддържано и много зло — предотвратено. Ала Еарнил бил мъдър мъж, не бил надменен, дори и на повечето хора в Гондор царството в Артедаин да изглеждало нещо дребно въпреки родословието на неговите владетели.
Той изпратил послание на Арведуи, съобщавайки му, че е получил короната на Гондор според законите и нуждите на Южното кралство, «но не забравям царското достойнство на Арнор, нито отричам родството ни, нито желая царствата на Елендил да бъдат отчуждени едно от друго. Ще ти изпратя помощ, когато имаш нужда, дотолкова, доколкото съм способен».
Минало обаче много време преди Еарнил да се почувства достатъчно сигурен, за да стори, както бил обещал. Крал Арафант продължил с чезнещи сили да удържа атаките на Ангмар и когато го наследил, Арведуи правел същото, ала най-сетне през есента на 1973 до Гондор дошли съобщения, че Артедаин е в голямо затруднение и че Кралят-чародей подготвя последен удар срещу него. Тогава Еарнил изпратил сина си Еарнур с флота на север, толкова бързо, колкото можал, и с толкова голяма сила, колкото могъл да отдели. Твърде късно. Преди Еарнур да достигне пристаните на Линдон, Кралят-чародей бил завладял Артедаин и Арведуи бил загинал.
Ала когато Еарнур стигнал до Сивите пристани, радост и голяма почуда настанала едновременно между елфи и хора. Тъй дълго следвали един подир друг и тъй много били корабите, че едва могли да намерят пристан, въпреки че били пълни също и Харлонд, и Форлонд. И мощна армия слязла от тях, с боеприпаси и продоволствие като за война на велики крале. Или тъй изглеждало това на народа от Севера, ако и да било само малка спешно изпратена сила от цялото могъщество на Гондор. Най-много от всичко били ценени конете — защото много от тях били докарани от долините на Андуин и с тях дошли ездачи високи и прекрасни и горди принцове на Рованион.
37
Този закон е установен в Нуменор (както научихме от краля), когато Тар-Алдарион, шестият крал, оставил само едно дете — дъщеря. Тя станала първата Управляваща кралица, Тар-Анкалиме. Ала законът бил друг преди нейното време. Тар-Елендил, четвъртият крал, бил наследен от сина си — Тар-Менелдур, макар че дъщеря му Силмариен била по-голямата. От Силмариен обаче водел произхода си Елендил.