В дните на Берен — деветнадесетия Наместник, още по-голяма опасност сполетяла Гондор. Три големи, дълго подготвяни флотилии дошли от Умбар и Харад и нападнали бреговете на Гондор с голяма военна сила; и неприятелят слязъл на много места — на север чак до устието на Исен. По същото време Рохиримите били нападнати от запад и изток и земите им били прегазени, а те били отблъснати в долините на Белите планини. През тази година (2758) започнала Дългата зима — големи студове от Севера и Изтока, които продължили почти пет месеца. Шлем Рохански и двамата му сина загинали в тази война; нищета и смърт имало в Ериадор и в Рохан. Ала в Гондор южно от планините не било тъй зле и преди да е дошла пролетта, Берегонд, син на Берен, надделял над нашествениците. И веднага изпратил помощ на Рохан. Той бил най-великият капитан, въздигнал се в Гондор след Боромир, и когато наследил баща си (2763), Гондор наченал да възвръща силата си. Ала Рохан по-бавно се изцелявал от нараняванията, що бил получил. Тази била причината, поради която Берен приветствал с добре дошъл Саруман и му дал ключовете на Ортанк; и от тази година (2759) Саруман се настанил в Исенгард.
В дните на Берегонд настанали боевете на Войната на джуджетата и орките в Мъгливите планини (2793 — 2799), за която на юг долетяла само мълва, докато бягащите от Нандухирион орки не се опитали да прекосят Рохан и да се установят в Белите планини. Много години имало боеве в долините преди тази заплаха да свърши.
Когато починал Белектор II — двадесет и първи Наместник, умряло и Бялото Дърво в Минас Тирит, ала било оставено да стои „докато се завърне кралят“, защото не можела да бъде открита издънка.
В дните на Турин II неприятелите на Гондор се раздвижили отново — Саурон пак бил придобил сила и наближавал денят на новото му въздигане. Почти всички освен най-храбрите напуснали Итилиен и се изтеглили на запад, през Андуин, защото земята гъмжала от мордорски орки. Турин бил този, що построил тайни убежища за войниците си в Итилиен, от които Хеннет Аннун било най-дълго пазеното и поддържаното. Той също така отново укрепил остров Каир Андрос38, та да отбранява Анориен. Ала главната опасност била на юг, където Харадримите били заели Южен Гондор и имало много сражения по протежението на Порос. Когато в Итилиен нахлула по-голяма сила, крал Фолквине Рохански изпълнил Клетвата на Еорл и се отплатил за доведената от Берегонд помощ, като изпратил в Гондор много мъже. С тяхна помощ Турин спечелил победа при бродовете на Порос, ала и двата сина на Фолквине паднали в битка. Ездачите ги погребали по обичая на народа си и те били положени в една могила, защото били близнаци. Дълго стояла тя — Хауд ин Гванур, високо над брега на реката, и враговете на Гондор се бояли да минават край нея.
Тургон последвал Турин, ала за неговото време се помни главно, че две години след кончината му Саурон се надигнал отново и открито заявил съществуването си. И пак влязъл той в отдавна приготвения за него Мордор. Тогава отново избухнал в пламъци Съдбовният връх, а последните итилиенски обитатели избягали. Когато Тургон умрял, Саруман си присвоил Исенгард и го укрепил.
„Мъдър човек бил Ектелион II, син на Тургон. С колкото сила му била останала, започнал да подсилва царството си срещу мордорската атака. Окуражил всички ценни хора от близо и далеч да постъпят на служба при него, а на тия, що се оказали достойни за доверие, дал ранг и награда. В много от делата си той получавал помощта и съвета на един капитан, що обичал повече от всички други. Торонгил го наричали хората в Гондор — Орела на Звездата, защото бил бърз и островзор, и върху плаща си носел сребърна звезда. Истинското му име обаче не знаел никой, нито в коя страна бил роден. Той дошъл при Ектелион от Рохан, дето бил служил на крал Тенгел, но не бил един от Рохиримите. Бил велик предводител — и по суша, и по море, ала заминал в сенките, отдето дошъл, преди да са свършили Ектелионовите дни.
38
Това име означава „Кораб на дългопенната диря“; островът бил оформен като голям кораб с висок нос, сочещ на север, върху чиито остри скали се разбивала пяната на Андуин.