„Много владетели и воини и много прекрасни и храбри жени са споменати в Роханските песни, които все още помнят Севера. Фрумгар, казват те, било името на вожда, що отвел народа си в Еотеод. За сина му Фрам казват, че убил Ската — дракона от Еред Митрин, и сетне земята била мирна. Тъй Фрам спечелил голямо богатство, ала бил в кръвна вражда с джуджетата, които предявили претенции към съкровището на Ската. Фрам не им отстъпил ни грош, а вместо това им изпратил зъбите на Ската, направени на огърлица, с думите: «Скъпоценности като тези няма да подобават на съкровищниците ви, че трудно е сдобиването с тях.» Някои казват, че джуджетата убили Фрам заради това оскърбление. Не се обичали много Еотеода и джуджетата.
Леод било името на Еорловия баща. Той бил укротител на диви коне — такива имало много по това време. Уловил едно бяло жребче и то бързо израснало кон силен, и прекрасен, и горд. Нямало човек, който да може да го укроти. Когато Леод дръзнал да го яхне, конят го отнесъл надалеч и го хвърлил, и главата на Леод се ударила в камък и тъй умрял той. Годините му били едва четиридесет и две, а синът му бил юноша на шестнайсет.
Еорл дал обет, че ще отмъсти за баща си. Дълго преследвал коня, додето най-сетне го мярнал, и другарите му очаквали че ще се опита да стигне на изстрел с лък разстояние от него и да го убие. Ала когато доближили, Еорл се изправил и извикал с висок глас:
— Приближи се, Проклятие човешко, и се сдобий с ново име!
За тяхна почуда конят погледнал Еорл и дошъл, и застанал пред него, и Еорл рекъл:
— Фелароф те наричам. Ти обичаше свободата си и не те укорявам за това. Ала сега ми дължиш голям кръвен откуп. И свободата си ще дадеш на мен, додето животът ти не свърши.
Тогава Еорл го яхнал и Фелароф се покорил; и Еорл го яздил към къщи без юзда, и тъй правел винаги след това. Конят разбирал всичко, що казвали хората, но не допускал да го язди никой освен Еорл. Именно Фелароф бил конят, на който Еорл препускал към Полята на Келебрант; защото този кон се оказал тъй дълголетен, колкото и хората, и такива били и потомците му. Те били меарасите, които не биха носили никой друг освен краля на Пределите или синовете му, до времето на Сенкогрив. Хората казвали за тях, че Бема (когото Елдарите наричат Ороме) трябва да е довел благородния им праотец от Запада отвъд Морето.
За кралете на Пределите между Еорл и Теоден най-много е казано за Шлем Тежкоръки. Той бил мрачен човек с голяма сила. Имало по това време човек на име Фрека, който заявявал, че е потомък на крал Фреавине, ако и да бил, думали людете, човек с много дуноземска кръв и бил тъмнокос. Станал той богат и властен и имал обширни земи от двете страни на Адорн39. Близо до извора й той си направил твърдина и обръщал малко внимание на краля. Шлем не му вярвал, но го викал на съветите си и той идвал, когато му харесвало.
На един от тези съвети Фрека дошъл с много конници и поискал ръката на Шлемовата дъщеря за сина си Вулф. Ала Шлем казал:
— Станал си по-голям, откак последно беше тук, ала дебел най-вече. — И хората се изсмели на това, защото широк бил коланът на Фрека.
Тогава Фрека изпаднал в ярост и похулил краля, а накрая рекъл тъй:
— Старите крале, дето отказват предложена тояга, могат да паднат на колене.
Шлем отвърнал:
— Стига! Бракът на сина ти е дреболия. Нека Шлем и Фрека се занимават с него по-късно. Междувременно кралят и неговият съвет имат по-належащи работи.
Когато съветът приключил, Шлем станал и сложил голямата си ръка — на рамото на Фрека, и рекъл:
— Кралят не позволява кавги в къщата си, но хората са по-свободни вън. — И принудил Фрека да върви пред него извън Едорас, в полето. На хората на Фрека, що ги последвали, рекъл: — Махнете се! Не ни трябват слушатели. Отиваме да разговаряме по лична работа. Идете при хората ми! — Те погледнали и видели, че броят на людете на краля и приятелите му далеч надминава техния, и се отдръпнали.