2905 — 80 16. Тенгел. Късно се оженил той, чак през 2943, в Гондор, и взел за съпруга Морвен от Лосарнах, ако и да била седемнадесет години по-млада. Родила му три деца в Гондор, от които второто — Теоден, било единственият му син. Когато Фегел умрял, Рохиримите го повикали и той се върнал неохотно. Оказал се обаче добър и мъдър крал, макар в къщата му да се използвала гондорската реч, а не всички люде намирали това за добро. Морвен му родила още две дъщери в Рохан; последната — Теодвин, била най-прекрасната, макар че дошла късно (2963) — дете на неговата старост. Брат й много я обичал.
Скоро след завръщането на Тенгел Саруман се обявил за Владетел на Исенгард и започнал да създава неприятности на Рохан, посягайки на границите му и поддържайки неприятелите му.
2948 — 3019 17. Теоден. Наречен е Теоден Славни в Роханознанието, защото попаднал под чаровете на Саруман и се подвел по тях, но бил изцерен от Гандалф и в последната година на живота си се въздигнал и повел людете си към победа при Рогоскал и скоро след това към Пеленорските поля — най-великата битка на Епохата. Паднал пред портите на Мундбург. Почивал за малко в родната си земя сред мъртвите крале на Гондор, но бил отнесен обратно и положен в единадесетата могила на родовата си линия в Едорас. Нова линия била започната тогава.
През 2989 Теодвин се омъжила за Еомунд от Източния предел, главен Воевода на Пределите. Синът й Еомер се родил през 2991, а дъщеря й Еовин — през 2995. По това време Саурон се бил въздигнал отново и Мордорската сянка достигнала до Рохан. Орки почнали да извършват набези в източните области и да избиват или крадат коне. Слезли и други от Мъгливите планини: много от тях били големи уруки на служба при Саруман — това отдавна било подозирано. Еомундовата главна грижа била свързана с Източните предели; той обичал силно конете и люто мразел орките. Дойдела ли до него вест за нападение, често яздел срещу тях, обзет от горещ гняв — непредпазливо и с малко хора. Тъй се стигнало дотам, че бил убит през 3002 — преследвал малък отряд до границите на Емин Муил и там бил изненадан от по-голяма сила, която го причаквала сред скалите.
Не след дълго Теодвин се разболяла и за голяма печал на краля починала. Той взел децата й и ги нарекъл син и дъщеря. Имал само едно свое собствено дете — сина си Теодред, тогава на двадесет и четири години, защото кралица Елфхилд била умряла при раждането и Теоден не се оженил отново. Еомер и Еовин израснали в Едорас и видели тъмната сянка да пада върху чертозите на Теоден. Еомер бил като предците си, ала Еовин била тънка и висока, с изящество и гордост, които дошли до нея от Юга, от Морвен Лосарнахска, която Рохиримите били наричали Стоманен блясък.
2991 Тр. еп. 63 (3084) Еомер Еадиг. Докато бил все още млад, станал Воевода на Пределите (3017) и му били възложени бащините му задължения в Източните предели. Във Войната на Пръстена Теодред паднал в битка със Саруман при Бродовете на Исен. Преди да умре на Пеленорските поля, Теоден нарекъл Еомер свой наследник и го назовал крал. В този ден Еовин също спечелила слава, защото се сражавала в битката и по-сетне била известна в Пределите като Дамата с Нараменника43.
Еомер станал велик крал и бидейки млад, наследил Теоден, царувал шестдесет и пет години — по-дълго от всички крале на Пределите преди него, с изключение на Алдор Стари. Във Войната на Пръстена се сприятелил с крал Елесар и с Имрахил от Дол Амрот и често яздел до Гондор. През последната година от Третата епоха взел за съпруга Лотириел, дъщеря на Имрахил. След него управлявал техният син Елфвине Прекрасни.
В дните на Еомер в Пределите царял мир за желаещите го и броят на хората нараствал и в долините, и в равнините, и конете им се множали. В Гондор управлявал крал Елесар, в Арнор също. Крал бил той на всички земи от тия някогашни царства, само не на Рохан. Защото признал на Еомер дара на Кирион и Еомер поел отново Клетвата на Еорл. Често я изпълнявал той. Че ако и да бил отминал Саурон, омразите и злините му не били погинали и кралят на Запада имал да подчинява много врагове преди Бялото Дърво да може да расте в мир. А дето и да отивал на война крал Елесар, крал Еомер отивал с него. И отвъд Морето на Рун, и из далечните поля на Юга се чувал тътенът на конницата на Пределите и Белият кон на Зелено поле се развявал от много ветрове, додето Еомер не остарял.
III
Народът на Дурин
Относно началото на джуджетата странни предания се разказват и от Елдарите, и от самите джуджета, ала тъй като тези неща са станали много преди нашите дни, малко е казано за тях тук. Дурин е името, което джуджетата използват за най-стария от Седемте бащи на расата си и прародител на всички крале на Дългобрадите. Той спял сам, додето в дълбините на времето и пробуждането на този народ, дошъл в Азанулбизар и в пещерите над Хелед-зарам в източния дял на Мъгливите планини направил своето обиталище, де след това били Мините на Мория, възпети в песни.
43
Защото нараменникът й бил разбит от боздугана на Краля-чародей, ала той бил отнесен в нищото и тъй се изпълнили думите на Глорфиндел към крал Еарнур, казани дълго преди това — че Кралят-чародей няма да падне от ръката на мъж. Защото казано е в песните на пределите, че в туй дело Еовин получила помощта на Теоденов оръженосец и той също не бил човек, а полуръст от далечна страна, макар че Еомер му отдал почести в Пределите и му дал името Холдвине. (Този Холдвине бил не друг, а Мериадок Великолепни, който бил господар на Фуков край.)