Там живял тъй дълго, че станал познат надлъж и шир като Дурин Безсмъртния. Все пак накрая умрял преди да са минали Старите дни и гробът му бил в Хазад-дум, ала родословната му линия не секнала и пет пъти се раждал наследник в рода му, що като Праотеца си получавал името Дурин. В действителност джуджетата държали, че това е Безсмъртния, който се е върнал — много странни предания и поверия имат те относно себе си и своята участ в света.
След края на Първата епоха силата и богатството на Хазад-дум се били увеличили много, защото бил обогатен от много народ и знание, когато древните градове Ногрод и Белегост в Сините планини били разрушени при разбиването на Тангородрим. Силата на Мория издържала през Тъмните години и господството на Саурон, защото макар да бил разрушен Ерегион и портите на Мория да били затворени, чертозите на Хазад-дум били твърде надълбоко и твърде силни, и изпълнени с народ твърде многоброен и храбър, та да го завладее Саурон изотвън. Тъй богатството на Мория дълго останало непохитено, макар че народът й започнал да намалява.
И тъй, в средата на Третата епоха Дурин отново бил неин крал, бидейки шестият с това име. Силата на Саурон, слуга на Моргот, пак нараствала в света, макар да не се знаело каква била онази Сянка в Леса, що гледал към Мория. Размърдвали се всички зли неща. Дълбоко дълбаели джуджетата по туй време, дирейки под Азанулбизар митрил — метала, ценен повече от всеки друг, до който от година на година ставало все по-трудно да се доберат44. Тъй те пробудили45 нещо ужасно, което, бягайки от Тангородрим, било лежало скрито в земните недра от идването на Войската на Запада — балрог на Моргот. Дурин бил убит от него, а година по-късно и Наин I — неговият син; и отминала тогава славата на Мория, а народът й бил унищожен или избягал надалеч.
Повечето от онез, що избягали, си проправили път на Север и Траин I, син на Наин, стигнал до Еребор — Самотната планина, близо до северните горски стрехи на Мраколес, подхванал там нови дела и станал Краля под Планината. В Еребор намерил големия брилянт — камъка Аркен, Сърцето на Планината. Ала Торин I — негов син, се преместил и отишъл в далечния Север, в Сивите планини, където се събирал тогава най-много от Народа на Дурин; защото тези планини били богати и малко изследвани. Ала в пустошта отвъд тях имало дракони, които пак били станали силни след многото изминали години и се множали. Те се сражавали с джуджетата и ограбвали изработеното от тях. Най-накрая Даин I заедно с Фрор — втория му син, били убити на прага на чертога си от голям хладен дракон.
Не след дълго повечето от Народа на Дурин изоставили Сивите планини. Грор, син на Даин, отишъл с много следовници към Железните хълмове, но Трор — наследникът на Даин, заедно с брата на баща си Борин и останките от народа се върнали в Еребор. Трор върнал камъка Аркен в Голямата зала на Траин и той и народът му благоденствали и станали богати, и всички хора, които обитавали наблизо, били техни приятели. Защото направили не само неща чудни и красиви, но също тъй оръжия и брони с голяма стойност; голям превоз на руда имало между тях и родствениците им в Железните хълмове. Тъй Северняците, които живеели между Келдуин (Тичащата река) и Карнен (Червена вода) станали силни и прогонили всички неприятели от Изтока, а джуджетата живеели в охолство и имало пирове и песни в Ереборските Зали.
Тъй се понесла надалеч мълвата за богатството на Еребор и стигнала до ушите на драконите, та накрая Смог Златния — най-голям от драконите по свое време, се вдигнал и без предупреждение нападнал крал Трор и се спуснал над Планината сред пламъци. Не след дълго цялото това кралство било унищожено, а близкият град Дейл бил разрушен и изоставен. Смог влязъл в Голямата зала и легнал там върху ложе от злато.
Мнозина от Троровия род избягали от грабежа и опожарението, а последни от всички през тайна врата от залите излезли самият Трор и неговият син Траин II. Те тръгнали със семейството си46 на юг в дълго и бездомно скиталчество. С тях тръгнал и малък отряд от техни сродници и верни последователи.
46
Сред които били децата на Траин — Торин (Дъбощит), Фрерин и Дис. Тогава Торин бил юноша по сметките на джуджетата. По-късно се разбрало, че от Народа под Планината са избягали повече, отколкото се били надявали първоначално, но повечето от тях отишли към Железните хълмове.