Когато страховитите клади се превърнали в пепел, съюзниците се върнали в собствените си страни и Даин Железноноги повел бащиния си народ към Железните хълмове. Тогава, изправен до големия кол, Траин рекъл на Торин Дъбощит:
— Някои биха помислили, че тази глава е заплатена скъпо! Най-малкото ние дадохме кралството си за нея. Ще се върнеш ли с мен при наковалнята? Или ще просиш хляба си на горделиви врати?
— Ще дойда при наковалнята — отговорил Торин. — Чукът поне ще запази ръцете ми силни, додето отново им се наложи да си служат с по-остри инструменти.
Така Траин и Торин с останалите си следовници (сред които били Балин и Глоин) се завърнали в страната Дун. Скоро след това се преместили и скитали из Ериадор, додето най-сетне не направили свой дом в изгнание в източната част на Еред Луин, отвъд Лун. Железни били повечето неща, що ковали в тези дни, ала по някакъв начин имали благополучие и броят им бавно нараствал50. Но както бил казал Трор, Пръстенът се нуждаел злато, за да поражда злато, а от този или който и да било друг скъпоценен метал те имали малко или нищо.
Тук може да кажем нещо за този Пръстен. Народът на Дурин вярвал, че той бил първият изкован от Седемте и всички казвали, че бил даден на краля на Хазад-дум Дурин III от самите елфически ковачи, а не от Саурон, макар че несъмнено върху него тегнела злата му сила, тъй като бил помагал в изковаването на всичките Седем. Ала притежателите на Пръстена не го излагали на показ, нито говорели за него, и рядко го предавали, дорде не доближели прага на смъртта, тъй че останалите не знаели със сигурност де е. Някои мислели, че е останал в Хазад-дум, в тайните гробове на кралете, ако не били открити и ограбени, но сред рода на Дуриновия наследник се вярвало (погрешно), че Трор го е носил, когато се върнал стремглаво там. Какво тогава е станало с него те не знаели. Не бил намерен на тялото на Азог51.
Но — както вярват джуджетата — чрез изкуствата си Саурон може да е открил кой държи този Пръстен — последния, оставен свободен, и странното нещастие на наследниците на Дурин да се дължи най-вече на неговата злоба. Защото се оказало, че джуджетата не можели да бъдат укротени по този начин. Единствената власт, която Пръстените упражнявали върху тях, била да възпламени в сърцата им алчност за злато и скъпоценности, тъй че ако те им липсвали, всички други неща им изглеждали безполезни и те се изпълвали с гняв и желание за отмъщение към всички, които ги лишавали от тях. Ала те били създадени като род, твърдо устояващ на всякое господство. Дори и да можело да бъдат убити или пречупени, не можели да станат поробени от чужда воля сенки; тази била причината животът им да не бъде повлияван от който и да било Пръстен — да живеят по-дълго или по-късо поради него. Толкова и повече Саурон мразел имащите Пръстени сред тях и искал да ги лиши от притежанията им.
Ето защо, може би отчасти под властта на Пръстена, Траин след няколко години станал неспокоен и недоволен. Жаждата за злато не напускала ума му. Накрая, когато не можел да издържа повече, той обърнал мислите си към Еребор и решил да се върне там. На Торин не казал нищо за онуй, що таял в сърцето си, а заедно с Балин, Дуалин и неколцина други се вдигнал и отпътувал.
Малко се знае за това, което му се случило по-сетне. Сега изглежда, че веднага след като напуснал жилището си с малцината си спътници, бил преследван от пратеници на Саурон. Вълци ги гонели, орки им устровали засади, зли птици хвърляли сянка над пътеките им и колкото повече се стремял Траин да отиде на север, толкова повече нещастия му се изпречвали. Дошла тогава тъмна нощ — той и спътниците му странствали в земята отвъд Андуин и били принудени от черен дъжд да се подслонят под горските стрехи на Мраколес. На сутринта Траин бил изчезнал от лагера и напразно го викали спътниците му. Много дни го търсили, додето накрая, изоставяйки всяка надежда, тръгнали и се върнали при Торин. Чак дълго след това се разбрало, че Траин бил заловен жив и отведен в подземията на Дол Гулдур. Там бил измъчван и Пръстенът бил взет от него, и там накрая той умрял.
Тъй Торин Дъбощит станал Наследник на Дурин, ала наследник без надежда. Когато Траин изчезнал, той бил на деветдесет и пет — велико джудже с гордо държание, ала изглеждал доволен да си остане в Ериадор. Там дълго се трудил, търгувал и спечелил каквото богатство могъл, а народът му се увеличил с мнозина от странстващия Народ на Дурин, които чули за обиталището му на запад и дошли при него. Сега те имали прекрасни зали в планините и купища злато, и дните им не изглеждали тъй тежки, макар в песните си все да говорели за далечната Самотна планина.
50
Женското население било много малобройно. Там била Дис, дъщеря на Траин. Тя била майка на Фили и Кили, които се родили в Еред Луин. Торин нямал съпруга.