Годините се нижели. Въглените в сърцето на Торин пак се нажежили и той размишлявал над тегобите на рода си и отмъщението над дракона, що бил наследил. Мислел за оръжия, армии и съюзи, додето големият му чук звънтял в ковачницата му, ала армиите били разпръснати, съюзите разбити и малко били секирите на народа му; голяма ярост без надежда го изгаряла, докато блъскал върху червеното желязо на наковалнята.
Ала накрая случайно се стигнало до среща между Гандалф и Торин, която променила всичко в късмета на къщата на Дурин и довела до други и по-величави завършеци. По някое време52 Торин се връщал на Запад от пътешествие и останал да пренощува в Брее. Там бил и Гандалф, на път за Графството, което не бил посещавал от двадесет години. Бил уморен и смятал да си почине там.
Сред многото грижи ума му тревожело опасното състояние на Севера, защото тогава вече знаел, че Саурон замисля война и възнамерява — веднага щом се почувства достатъчно силен — да нападне Ломидол. Ала сега само джуджетата от Железните хълмове били там, дето трябвало да се устоява на някой негов опит от Изтока да спечели отново земите на Ангмар и северните проходи в планините. Отвъд тях лежало само драконовото разрушение. Саурон можел да използва дракона с ужасни последствия. Как тогава можел да бъде причинен краят на Смог?
И докато Гандалф си седял и размишлявал над това, Торин застанал пред него и рекъл:
— Господарю Гандалф, познавам те само по лице, ала ще се радвам да поговоря с теб. Защото често спохождаше мислите ми напоследък, като че ли бях умоляван да те търся. Наистина тъй и щях да сторя, ако знаех къде да те открия.
Гандалф го изгледал в почуда.
— Това е странно, Торин Дъбощит — казал той, — защото аз също мислех за теб и въпреки че съм се запътил към Графството, в ума ми се въртеше, че този е пътят и за твоите чертози.
— Наричай ги така, ако искаш, — казал Торин. — Те са само бедно жилище в изгнание. Ала ще бъдеш добре дошъл там, ако дойдеш. Защото казват, че си мъдър и знаеш повече от всеки друг какво се случва по света, а аз имам наум много неща и ще се радвам на съвета ти.
— Ще дойда — казал Гандалф. — Защото мисля, че споделяме най-малкото една тревога. В ума ми е драконът от Еребор и не мисля, че той ще бъде забравен от внука на Трор.
Историята за туй, което произлязло от тази среща, е разказана другаде — странния план, който Гандалф измислил, за да помогне на Торин, и как Торин и спътниците му тръгнали от Графството на поход към Самотната планина, поход, който приключил с непредвиден величав край. Тук са припомнени само онези неща, които засягат пряка Народа на Дурин.
Драконът бил сразен от Бард от Есгарот, ала в Дейл имало сражение. Защото орките се спуснали връз Еребор веднага щом чули за завръщането на джуджетата; предвождани били от Болг, син на онзи Азог, който Даин убил в младостта си. В тази първа Дейлска битка Торин Дъбощит бил смъртно ранен, умрял и бил положен в гроб под Планината, с камъка Аркен на гърдите си. Там паднали също и Фили и Кили — сестриниците му. Ала Даин Железноноги — неговият братовчед, що му се притекъл на помощ от Железните хълмове и бил негов законен наследник, станал крал Даин II и Кралството под Планината било възстановено, точно както пожелал Гандалф. Даин се оказал велик и мъдър крал и джуджетата отново благоденствали и станали силни по негово време.
В късното лято на същата година (2941) Гандалф най-сетне надделял над Саруман и Белия съвет да се нападне Дол Гулдур, а Саурон се оттеглил и отишъл в Мордор, та там да бъде в безопасност, както си мислел, от всички свои врагове. Станало тъй, че когато Войната най-сетне дошла, основният удар се обърнал на юг, ала въпреки това с дългата си дясна ръка Саурон можел да стори много зло на Севера, ако на пътя му не стояли крал Даин и крал Бранд. Точно както Гандалф казал на Фродо и Гимли по-сетне, когато за известно време заедно пребивавали в Минас Тирит. Неотдавна до Гондор били достигнали вести за далечните събития.
— Жалях при падането на Торин — казал Гандалф, — а сега чуваме, че е паднал Даин, отново биейки се в Дейл, когато сме се сражавали и ние тук. Тежка загуба бих го нарекъл, ако не беше по-скоро чудо, че на неговата възраст все още е можел да върти брадвата си тъй мощно, както казват, че го е правил, застанал над тялото на крал Бранд пред Портата на Еребор, додето паднал мракът. Ала нещата можеха да се обърнат далеч по-различно и по-лошо. Когато мислите за голямата Битка на Пеленор, не забравяйте битките в Дейл и храбростта на Народа на Дурин. Мислете за това, що можеше да се случи. Драконов огън и обезумели мечове в Ериадор, нощ в Ломидол. В Гондор можеше да няма кралица. Можехме да се надяваме сега да се завърнем тук от победата единствено към развалини и пепел. Ала това бе предотвратено — защото срещнах Торин Дъбощит една вечер на ръба на пролетта в Брее. Съдбовна среща, както казват в Средна земя.