16 Командирите обсъждат. От Моргай Фродо поглежда към лагера и отвъд него — към Съдбовния връх.
17 Дейлската битка. Падат крал Бранд и крал Даин Железноноги. Много джуджета и хора намират убежище в Еребор и са обсадени. Шаграт отнася Фродовото наметало, ризницата и меча му в Барад-дур.
18 Войската на Запада потегля от Минас Тирит. Фродо стига до място, откъдето се вижда Исенмаут; връхлетян е от орки на пътя от Дуртанг за Удун.
19 Войската идва в Моргулската долина. Фродо и Самознай бягат и започват пътешествието си по пътя за Барад-дур.
22 Ужасяващото свечеряване. Фродо и Сам се отбиват от пътя и поемат на юг, към Съдбовния връх. Трета атака срещу Лориен.
23 Войската преминава през Итилиен. Арагорн освобождава онези, които не са намерили достатъчно сила в сърцата си. Фродо и Самознай захвърлят оръжията и снаряжението си.
24 Фродо и Самознай правят последното си пътешествие до подножието на Съдбовния връх. Войската лагерува сред Разрухата на Мораннон.
24 Войнството е обкръжено на Могилите от сгурия. Фродо и Самознай достигат Самат Наур. Ам-гъл заграбва Пръстена и пада в Съдбовната пукнатина. Рухването на Барад-дур и отминаването на Саурон.
След падането на Тъмната кула и отминаването на Саурон Сянката била вдигната от сърцата на всички, които му се противопоставили, ала страх и отчаяние паднали върху слугите и съюзниците му. Трижди била нападана Лориен от Дол Гулдур, ала освен доблестта на елфическия народ на тая земя тамошната сила била твърде голяма, за да бъде превъзмогната, освен ако не дойдел сам Саурон. Макар на прекрасните лесове по границите да била нанесена тежка вреда, атаките били отблъснати. Сянката отстъпила, Келеборн преминал в настъпление и повел войската на Лориен по Андуин на множество лодки. Превзели Дол Гулдур и Галадриел разрушила стените му до основи и оголила подземията му, и гората била прочистена.
Война и зло имало и на север. Кралството на Трандуил било нападнато и дълга била битката под дървесните сводове, и много било разрушено от огъня, ала накрая Трандуил победил. И в деня на елфическата Нова Година, Келеборн и Трандуил се срещнали насред гората, и преименували Мраколес — Ерин Ласгален, Леса на Зеленолистието. Трандуил взел за свое кралство целия северен дял — до планините, що се издигали сред гората, а Келеборн взел южния лес под Теснините й го нарекъл Източен Лориен. Цялата широка гора помежду им била дадена на Беорнингите и дърварите. Ала след отминаването на Галадриел само няколко години били достатъчни, та Келеборн да се умори от кралството си и той отишъл в Имладрис, за да живее със синовете на Елронд. В Зеленогор Горските елфи живеели безгрижно, ала в Лориен тъжно продължавали съществуването си едва малцина от предишните обитатели, и нямало вече светлина и песен в Карас Галадон.
По времето, когато големите армии обсаждали Минас Тирит, войска на Сауроновите съюзници, която дълго била заплашвала границите на крал Бранд, пресякла река Карнен и Бранд бил изтласкан до Дейл. Там той получил помощта на джуджетата от Еребор и в подножието на Планината имало голяма битка. Тя продължила три дни и накрая били убити и крал Бранд, и крал Даин Железноноги и победата била на страната на Източните нашественици. Те обаче не могли да превземат Портата, та много джуджета и хора намерили убежище в Еребор и там издържали обсадата.
Когато дошли вести за големите победи на юг, Сауроновата Северна армия била изпълнена с изумление, а обсадените минали в настъпление и ги обърнали в бягство. Оцелелите избягали на Изток и не обезпокоили повече Дейл. Тогава крал на Дейл станал Бард II, син на Бранд, а Торин III Каменношлем, син на Даин, станал Крал под Планината. Те изпратили свои посланици на коронацията на крал Елесар, а кралствата им останали в приятелски отношения с Гондор през цялото време на съществуването си и били под закрилата на краля на Запада.