QU е бил използван за cw — много често съчетание в куеня, макар да не се среща в синдарин.
R представя вибрантен r във всички позиции; звукът не се губел преди съгласни (както в английското part). За орките и някои джуджета се казвало, че използвали задно или гърлено r — звук, който Елдарите намирали за безвкусен. RH представя беззвучен r (обикновено произлязъл от по-старо начално sr). Той бил изписван hr77 в куеня. Срв. L.
S е винаги беззвучен, като в английските so, geese; звукът z не се среща в съвременните куеня и синдарин. SH, който се среща в западняшкия, джуджешкия и оркския, представя звук, подобен на sh в английския.
TH представя беззвучния th на английския, като в thin cloth. Той е станал s в разговорния куеня, дори и да бил все още изписван с различна буква — като в к. Isll, с. Ithil — „Луна“.
TY представя звук, вероятно подобен на t в английското tune. Произлиза основно от c или t + y. Обикновено говорещите западняшки му приписвали звука на английското ch, който бил често срещан в този език. Срв. HY в частта за Y.
V носи звука на английското v, но не се използва в края. Виж F.
W носи звука на английското w. HW е беззвучно w, както в английското white (в северното произношение). Не бил необичаен начален звук в куеня, въпреки че в тази книга, изглежда, примери не се срещат. И v, и w са използвани в транскрипцията на куеня, въпреки уподобяването на правописа му на латинския, тъй като в речта се срещали и двата — отделни по произход звука.
Y е използван в куеня за съгласен y, както в английското you. В синдарин у е гласен (виж по-долу). HY имал същото отношение към y, като HW към w, и представял звук, като често чувания в английските hew, huge; h в куенийските eht, iht имал същия звук. Често му бил приписван звукът на английското sh, който бил обичаен за западняшкия, от говорещите този език. Срв. TY по-горе. HY обикновено произлизал от sy и khy; и в двата случая сродни синдаринни думи показват начално h, като в к. Hyarmen — „юг“, с. Harad.
Забележете, че написани два пъти съгласни — като tt, ll, ss, nn, представят дълги, „двойни“ съгласни. В края на думите с повече от една сричка те обикновено били скъсявани — като в Rohan от Rochann (архаично Rochand).
В синдарин големи промени претърпели съчетанията ng, nd, mb, които били особено предпочитани в Елдаринните езици на по-ранен етап. mb станало m във всички случаи, но все още се брояло за дълга съгласна — за целите на ударението (виж по-долу), и тъй било изписвано mm в случаите, когато инак ударението би могло да е под въпрос78. ng останало непроменено, освен в началото и в края, където станало прост носов звук (както в английското sing). Обикновено nd ставало nn — както в Еннор — „Средна земя“, к. Ендоре; ала останало nd в края на изцяло ударени едносрични думи — такива като thond — „корен“ (срв. Morthond — „Чернокорен“), и също така преди r, както в Андрос — „дългопенен“. Това nd е видно още в някои древни имена, идващи от по-стар период — такива като Nargothrond, Gondolin, Beleriand. В Третата епоха крайното nd в дълги думи било станало n от nn, като в Ithilien, Rohan, Anórien.
За гласни се използват буквите и, е, а, о, у и (единствено в синдарин) — й79. Доколкото може да се определи, звуците, представяни от тези букви (освен й), били в обичаен вид, макар че несъмнено се изплъзват много местни варианти. Тъй че звуците били приблизително тези, които представят английските machine, where, father, for, brute80, независимо от дължината си.
77
Особеността на
78
Както в
79
В българския превод на това приложение буквата