В Синдарин дългите е, а, о имали същите качествени характеристики, като късите гласни, бидейки произлезли от тях в относително скорошни времена (по-старите é, á, ó били променени). В куеня, когато дългите é и ó били правилно произнасяни81 — като от Елдарите, били по-напрегнати и по-„затворени“ от късите гласни.
Синдарин единствен сред съвременните си езици разполагал със „смекченото“ или предно y — повече или по-малко като y във френската lune. Това отчасти било изменение от o и y, отчасти произлизало от по-старите дифтонги ey, uy. За този звук била използвана буквата й82 (като в староанглийския) — като в люг „змия“, к. Леука, или емюн (етуп) — мн.ч. от амон, „хълм“. В Гондор това й било обикновено произнасяно като и.
Дългите гласни обикновено са обозначавани с „остро ударение“, като в някои разновидности на Феаноровата писменост. В синдарин дългите гласни в ударени едносрични думи били отбелязвани със сложно ударение, тъй като в такива случаи те имали склонност да бъдат специално удължавани — така например в дун, сравнено с Дунедан83. Използването на сложното ударение в други езици — като адунаик и джуджешки, нямало особено значение и служи само за да ги открои като чужди езици (както и употребата на к).
Крайното е никога не е нямо или просто знак за дължина, като в английския. За да се отбележи това, крайното е често (но не непременно винаги) се пише с ё.
Групите ep, up, yp (накрая или преди съгласен) не са предназначени да бъдат произнасяни като английските fern, fir, fur а по-скоро като английските cir, eer, oor.
В куеня ui, oi, ai и iu, eu, au са дифтонги/двугласни (тоест произнасяни в една сричка). Всички останали двойки гласни звуци са двусрични. Това често се отбелязва като се пише ëa (Еа), ëo, oë.
В Синдарин двугласните са писани ae, ai, ei, oe, ui и au. Други съчетания не са двугласни. Записването на крайно au като aw е в съгласие с английския обичай, ала в действителност не е необичайно за Феанорския правопис.
Всички тези двугласни84 са „падащи“, което значи, че ударението пада на първия елемент и са съставени от прости гласни, произнасяни заедно. Тъй ai, ei, oi, ui са предназначени да бъдат произнасяни съответно като гласните в английските rye (не ray), grey, boy, ruin85 и au (aw) като в loud, how86, а не както в laud, haw.
В английския няма нищо тясно съответстващо на ae, oe, eu; ae и oe могат да бъдат произнесени като ai, oi.
Мястото на ударението не е отбелязано, тъй като Елдаринните езици считали мястото му за определено от словната форма. В дума от две срички пада в практически всички случаи на първата. В по-дълги думи пада на предпоследната, когато тя съдържа дълъг гласен, двугласен или гласен, следван от два (или повече) съгласни. Когато предпоследната сричка съдържа (както става често) къса гласна, следвана само от една (или нито една) съгласна, ударението пада на сричката преди нея — третата от края. Думи с такава форма са предпочитани в Елдаринните езици, особено в куеня.
В следващите примери ударените гласни са отбелязани с главна буква: исИлдур, Ороме, ерЕссёа, фЁанор, анкАлима, елентАри, дЕнетор, периАннат, ектЕлион, пелАргир, силИврен. Думи от типа елентАри — „звездна кралица“, често се срещали в куеня, където гласният е é, á, ó, освен ако не е в (както в този случай) съставни думи; те са подобни на гласните й, у, както в андУне — „залез, запад“. В синдарин не се срещат, освен в сложни думи. Отбележете, че синдаринните dh, th, ch са единични съгласни и представят единични букви в оригиналните писмени текстове.
81
Едно доста широко разпространено произнасяне на дълги
83
Също така и в
84
По произход. Ала