Тенгвар
(I)
Феанорските букви
Таблицата показва — в официално за книжния ръкопис начертание, всички букви, които били общоизползвани в Западните земи в Третата епоха. Подредбата е най-обичайната за времето.
Тази писменост по прозход не е „азбука“, което ще рече — случаен набор от букви, всяка с независима собствена стойност, изреждани в традиционен ред, който няма отношение нито към начертанието им, нито към службата им89. По-скоро била система от знаци за съгласни със сходни начертания, която може да бъде пригодена по избор или удобство да представя съгласните на езиците, съблюдавани (или измислени) от Елдарите. Никоя от буквите не съдържала в себе си фиксирана стойност, но постепенно се разпознавали постоянни отношения помежду им.
Системата съдържала двадесет и четири първични букви — 1 — 24, подредени в четири те-мар (серии), всяка от които имала шест тиеллер (степени). Имало също „допълнителни букви“, примери за които са 25 — 36. От тях 27 и 29 са единствените строго независими букви, останалите са разновидности на други букви. Имало също известен брой техтар (знаци) с променлива употреба. Те не са дадени в таблицата90.
Всяка една от първичните букви била образувана от телко (стебло) и лува (дъга). Формите, които се виждат от 1 — 4, били разглеждани като нормални. Стеблото може да е издигнато — като в 9 — 16, или скъсено — като 17 — 24. Дъгата може да бъде отворена, като в серии I и III, или затворена, като в II и IV, а във всички случаи може да е удвоена, като в 5 — 8.
През Третата епоха навикът изменил теоретичната свобода на приложение до такава степен, че серия I била прилагана главно за денталните или била t-серия (тинкотема), а II — за лабиалните или била n-серия (парматема). Приложението на серии III и IV варирало според изискванията на различните езици.
В езици като Западняшкия, в които съгласни91 като нашите ч, дж, ш били широко използвани, серия III обикновено била прилагана към тях; в този случай серия IV била прилагана към нормалната k-серия (калматема). В куеня, който разполагал освен с калматема и с палатална серия (тиелпетема), и с лабиализирана серия (куессетема), палаталите били представени от Феанорски диакритичен знак, означаващ „следващо й“ (обикновено две точки, поставени отдолу), докато серия IV била kw-серия.
В рамките на тези общи насоки при употребата обикновено били наблюдавани следните съотношения. Нормалните букви — степен 1, били прилагани за „беззвучните преградни“ — т, п, к и др. Удвояването на дъгата показвало добавянето на „звук“ — тъй че ако 1, 2, 3, 4 = т, п, ч, к (или т, п, к, кв/ку), тогава 5, 6, 7, 8 = д, б, дж, г (или д, б, г, гв/гу). Издигането на стеблото показвало отварянето на съгласната към „придихание“ — тъй че приемайки горните стойности за Степен 1, Степен 3 (9 — 12) = тх, ф, ш, ч (или тх, ф, кх, кхв/кху) и степен 4 (13 — 16) = дх, в, ж, гх (или дх, в, гх, гхв/гху).
Оригиналната Феанорска система разполагала също тъй със степен с разширени стебла — и нагоре, и надолу от реда. Обикновено те представяли придихателни съгласни (т.е. т + х, п + х, к + х), ала можели да представят и други, съгласни комбинации. Те не били нужни в езиците от Третата епоха, които използвали тази писменост, но увеличените форми били много използвани като варианти (по-ясно различавани от степен 1) на степени 3 и 4.
Степен 5 (17 — 20) обикновено била прилагана към носовите съгласни — тъй 17 и 18 били най-познатите знаци за н и м. Според съблюдавания по-горе принцип, Степен 6 би трябвало да е представяла беззвучните назали, ала тъй като такива звуци (пример за които е уелското nh или староанглийското hn) се срещали много рядко в езиците, за които става дума, степен 6 (21 — 24) най-често била използвана за най-слабите или „полугласните“ съгласни от всяка серия. Тя се състояла от най-малките и прости начертания сред основните букви. Тъй 21 често било използвано за слабо (невибрантно) р, първоначално срещащо се в куеня и на което в системата на този език се гледало като на най-слабия съгласен звук от тинкотемата; 22 било широко използвано за w, а където серия III била използвана като палатална, 23 обикновено било използвано като съгласно й.
89
Единственото отношение в нашата азбука, което би изглеждало разбираемо за Елдарите, е това между Р и В, а отделянето им една от друга и от F, M, V би им изглеждало абсурдно.
90
Много от тях се появяват в примери от заглавната страница и в надписа на стр. 52, транскрибиран на стр. 244. Те били използвани главно за да изразят гласни звуци, в куеня обикновено разглеждани като изменения на придружаващия ги съгласен, или за да изразят по-кратко някои от най-честите комбинации на съгласни.
91
Представянето на звуците тук е същото като използваното в транскрипция и описано по-горе, с изключение на това, че тук