Тъй като някои от съгласните в Степен 4 били склонни да стават по-слаби по произношение и да се доближават до границата с онези от Степен 6 (както са описани по-горе), много от вторите престанали да имат ясна функция в Елдаринните езици; и от тези именно букви често произлизали буквите, изразяващи гласни.
Стандартният правопис на куеня се отклонявал от прилагането на гореописаните букви. Степен 2 била използвана за nd, mb, ng, ngw, които били често употребявани, тъй като b, g, gw се появявали само в тези комбинации, докато за рд и лд били използвани специалните букви 26, 28. (За lv, не за lw, много говорещи — особено елфите, използвали lb — то се пишело с 27 + 6, тъй като lmb не можело да се срещне.) По сходен начин Степен 4 била използвана за изключително честите комбинации нт, мп, нк, нку, тъй като куеня не разполагал с dh, gh, ghw, а за v използвали 22-pa буква. Куенийските имена на буквите са дадени по-долу.
Допълнителните букви. Ном. 27 била повсеместно използвана за л. Ном. 25 (по произход изменение от 21) била използвана за „пълно“ вибрантно р. 26, 28 били техни видоизменения. Те били използвани често за, съответно — беззвучни r (rh) и l (lh). Ала в куеня били използвани за рд и лд. Ном. 29 представяла с, а 31 (с удвоена извивка) з в онези езици, които го изисквали. Обърнатите наопаки форми — 30 и 32, макар и достъпни за употреба като отделни знаци, най-често били използвани просто като варианти на 29 и 31, според както било удобно при писане, т.е. те били използвани много, когато били придружавани от поставен отгоре им техтар.
Ном. 33 по произход била вариант, представящ някаква (по-слаба) разновидност на 11; най-честата й употреба през Третата епоха била за h. 34 била използвана най-вече (ако въобще била използвана) за беззвучно w (hw). Когато били използвани като съгласни, 35 и 36 били прилагани най-вече съответно за y и w.
В много случаи гласните били представени от техтар, поставени обикновено над буква за съгласен звук. В езици като куеня, в които повечето думи завършвали на гласна, техта-та бил поставян над предшестващата съгласна; в такива като Синдарин, в които повечето думи завършвали на съгласна, бил слаган над следващата съгласна. Когато нямало налице съгласна в нужната позиция, техта-та бил поставян над „къс носител“, чиято обичайна форма била като на i без точка. Актуалните техтар, използвани в различни езици като знаци за гласни звуци, били многобройни. Най-обичайните, прилагани обикновено за (разновидности на) е, и, а, о, у са изложени в дадените примери. Трите точки — най-често за а, били писани различно в по-бързите стилове, като често била използвана подредбата във форма на сложно ударение92. Единичната точка и „острото ударение“ били често използвани за и и е (в някои случаи — за е и и). Извивките били използвани за о и у. В надписа на Пръстена извивката, отворена надясно, е използвана за у, но на заглавната страница тя стои за о, а извивката, отворена наляво — за у. Извивката надясно била предпочитана и приложението й зависело от езика — в Черния език о се срещало рядко.
Дългите гласни обикновено били представяни чрез поставяне на техта-та върху „дълъг носител“, чиято обичайна форма била като на j без точка. Ала със същата цел техтар можели да бъдат удвоени. Това обаче било често правено само с извивките и понякога — с „ударението“. Двете точки били по-често използвани като знак за следващо й.
Надписът от Западната порта дава представа за метод на „пълно писане“ — където гласните са представени от отделни букви. Показани са всички букви за гласни, използвани в синдарин. Може да се забележи употребата на 30 като знак за гласно й, също така изразяването на двугласите чрез поставяне на техта за следващо й над буква за гласен звук. Знакът за следващо w (нужен за изразяването на au, aw) в този метод бил и извивката или нейна модификация. Ала двугласните често били изписвани изцяло, както в транскрипцията. В този метод дължината на тласната била изразявана обикновено чрез „острото ударение“, наречено в този случай андайт — „дълъг знак“.
92
В куеня, където