Покрай вече споменатите техтар имало известен брой други, използвани главно да се съкращава писането, особено когато били изразявани чести съгласни комбинации, без да са изписвани напълно. Сред тях хоризонтална черта (или знак като испанското тилде), поставена над съгласната, често била използвана, за да показва, че същата е предшествана от носов звук от същата серия (като при нт, мп, нк). Обаче подобен знак, поставен отдолу, бил използван главно за да показва, че съгласният звук е дълъг или удвоен. Обърната надолу кукичка, прикачена към дъгата (като в hobbits) била използвана да сочи, че следва с, особено в съчетанията ts, ps, ks (х), които били особено предпочитани в куеня.
Разбира се, нямало метод за представянето на английския. От Феанорската система може да бъде развит един звуково съответен такъв. Краткият пример на заглавната страница не се опитва да представи това. По-скоро е пример за това какво би могъл да направи човек от Гондор, колебаейки се между познатите му стойности на буквите в своя „метод“ и традиционното произнасяне на английски. Може да се забележи, че точката отдолу (една от употребите на която била да представя слаби потъмнени гласни) тук е използвана в представянето на неударено and, но също така е използвана и в here за нямо крайно е; the, of и of the са представени чрез съкращения (разширено дх, разширено в и същото — с под-черта).
Имената на буквите. Във всички методи всяка буква и знак имали име, но тези имена били измислени да подхождат или описват звуковите употреби на всеки отделен метод. Често обаче било желателно, особено в описването на употребите на буквите в други методи, да има име за всяка буква сама за себе си, като начертание. За тази цел обикновено били използвани куенийските „пълни имена“, дори когато се отнасяли за употреби, специфични за куеня. Всяко „пълно име“ било действителна дума на куеня, която съдържала въпросната буква. На места било възможно да е първият звук на думата, ала там, дето изразяваният звук или съчетание не се срещал в началото, той следвал незабавно след началната гласна. Имената на буквите в таблицата били (1) тинко — метал, парма — книга, калма — лампа, куессе — перо; (2) андо — порта, умбар — предопределение, анга — желязо, ungwe — паяжина; (3) thъle (sъle) — дух, формен — север, харма — съкровище (или аха — ярост), hwesta — бриз; (4) анто — уста, ампа — кука, анка — челюсти, ункуе — хралупа, кухина; (5) нумен — запад, малта — злато, нолдо (остар. нголдо) — един от рода на Нолдорите, nwalme (остар. ngwalme) — мъчение; (6) уре — сърце (вътрешен ум/усет), вала — ангелска сила, анна — дар, vilya — въздух, небе (остар. wilya); румен — изток, арда — област, ламбе — наречие/език, алда — дърво; силме — светлина, силме нукуерна (с преобърнато), бре — слънчева светлина (или ессе — име), бре нукуерна; хярмен — юг, hwesta sindarinwa, янта — мост, уре — жега. Където има варианти — дължи се на това, че имената са дадени преди някои промени да повлияят на куеня, както бил говорен от Изгнаниците. Тъй ном. 11 бил наречен harma, когато е представял придихателното ch във всички позиции, ала когато в началото този звук станал х-дихание93 (ако и да се запазил в средата), било отредено името аха. Бре по произход било бзе, ала когато з започнало да бъде обозначавано с 21, в куеня знакът бил използван за много често срещаното в този език сс и му било дадено името ессе. Хвеста синдаринва или „сивоелфическо хв“ бил наречен тъй, защото в куеня 12 имал звука hw и този език не изисквал отделни знаци за chw и hw. Най-широко известните и използвани имена на букви били 17 — n, 33 — hy, 25 — r, 9 — f — нзмен, хярмен, румен, формен = запад, юг, изток, север (синдаринното дун или аннун, харад, rhun или amrum, фород). Тези букви обикновено сочели посоките З, Ю, И, С дори на езиците, които използвали съвсем различни названия. В този ред били казвани имената им в Западните земи, започвайки и стигайки до запад; хярмен и формен в действителност означавали зоната откъм лявата ръка и зоната откъм дясната ръка (обратно на подредбата в много хорски езици).
93
За издишано х куеня първоначално използвал обикновено издигнато стебло без дъга, наречено