Приложение Е
Езиците и народите от Третата епоха
Езикът, представен в тази история чрез английски, бил Западняшкия или „Общия език“ на Западните земи на Средна земя през Третата епоха. През нея той бил станал роден език на почти всички говорещи народи (освен елфите), които обитавали в границите на старите кралства Арнор и Гондор, тоест — по протежение на всички крайбрежия от Умбар до залива Форохел на север и във вътрешността — чак до Мъгливите планини И Ефел Дуат. Разпространил се също на север по Андуин, заемайки земите западно от Реката и източно от планините, чак до Перуникови поля.
По време на Войната на Пръстена към края на епохата това били все още границите му като роден език, макар обширни части от Ериадор да били вече изоставени и хората, що обитавали по бреговете на Андуин между Перуниките и Раурос, да били малцина.
Немногобройни представители на древните Диви люде се криели в Друаданския лес в Анориен; из хълмовете на страната Дун пък пребивавали останки от стар народ — бивши жители на стария, по-голям Гондор. Те говорели на собствените си езици. В равнините на Рохан сега обитавал Северен народ — Рохиримите, що били дошли в тази земя едва преди петстотин години. Западняшкият обаче бил използван като втори език за общуване от всички, които запазвали все още собствена своя реч — дори от елфите, не само в Арнор и Гондор, но и из долините на Андуин и източно до най-далечните граници на Мраколес. Дори сред Дивите хора и Дуноземците, които отбягвали другите народи, имало някои, които умеели да го говорят, макар и неправилно.
Далеч назад, в Старите дни елфите се разделили на два основни клона — Западните елфи (Елдарите) и Източните елфи. От втория вид били мнозинството от елфическия народ на Мраколес и Лориен, ала езиците им не се появяват в тази история, в която всички елфически имена и думи са от Елдаринна форма95.
От Елдаринните езици в тази книга могат да бъдат открити два — Висшеелфическият или куеня и Сивоелфическият или синдарин. Висшеелфическият бил древният език на ЕлДамар отвъд Морето — първият заключен в писмена. Той вече не бил роден език, а станал, какъвто е „елфически латински“, все още използван за церемонии и за възвисеното съдържание на премъдрост и песни от Висшите елфи, които в изгнание се били завърнали в Средна земя към края на Първата епоха.
Сивоелфическият по произход бил сроден на куеня, защото той бил езикът на онези Елдари, които идвайки до бреговете на Средна земя, не били преминали отвъд Морето, а останали по крайбрежията в страната Белерианд. Там техен крал бил Тингол Сивоплащ от Дориат и в дългия здрач езикът им се бил изменил с изменчивостта на смъртните земи и се бил отчуждил много от речта на Елдарите отвъд Морето.
Изгнаниците, обитаващи сред по-многобройните Сиви елфи, възприели синдарин за ежедневна употреба и оттогава той бил езикът на всички онези елфи и елфически владетели, които се появяват в тази история. Защото те всички били от Елдаринната раса, дори когато народът, който управлявали, бил от по-нископоставени родове. Най-благородна от всички била владетелката Галадриел от кралския род на Финарфин и сестра на Финрод Фелагунд, крал на Нарготронд. В сърцата на Изгнаниците копнежът към Морето бил винаги неукротено неспокойствие — то дремело в сърцата на Сивите елфи, ала веднъж събудено, не можело да бъде усмирено.
Западняшкият бил език на хората, ала обогатен и омекотен под елфическо влияние. Бил по произход езикът на онези, що Елдарите нарекли Атани или Едаини — „Бащи на Хората“, като това били най-вече: людете от Трите рода на приятелите на елфите, които дошли на запад в Белерианд през Първата епоха и помогнали на Елдарите във Войната за Великите Скъпоценни Камъни срещу Тъмната сила от Севера.
След детронирането на Тъмната сила, в което Белерианд бил в по-голямата си част потопен или разрушен, на приятелите на елфите било отдадено като възнаграждение да могат и те като Елдарите да минат на запад през Морето. Ала тъй като Неумиращото Царство било забранено за тях, отделен им бил голям остров — най-западно от всички смъртни земи. Името на този остров било Нуменор (Западен край, Задмория). И така, повечето от приятелите на елфите заминали и се установили в Нуменор, и там станали велики и силни, прославени моряци и владетели на много кораби. Те били светлолики и високи, а срокът на живота им бил трижди този на хората от Средна земя. Това били Нуменорците — кралете на хората, които елфите нарекли Дунедаин.
95
В Лориен през този период бил говорен