Дунедаините единствени сред всички раси на хората знаели и говорели елфически. Защото предците им били научили синдарин и него те предали на децата си, като част от премъдростта, малко променяща се с отминаването на годините. А мъдрите им хора учели също Висшеелфическия куеня и го ценели над всички останали езици; на него те измислили и дали имена на много места за слава и преклонение и на много царски особи и прославени люде96.
Но родната реч на Нуменорците останала за повечето от тях прародителският им човешки език — адунаик, и към него се върнали кралете и владетелите им в късните дни на своята горделивост, изоставяйки елфическата реч, с изключение единствено на ония малцина, що все още държали на древното си приятелство с Елдарите. В дните на своята сила Нуменорците поддържали много укрепления и пристани по западните крайбрежия на Средна земя, а един от главните бил в Пеларгир, близо до устието на Андуин. Там бил говорен адунаик и — примесен с много думи от езиците на обикновените хора, станал Общ език, който се разпрострял по крайбрежията сред всички, които имали някакви отношения със Задмория.
След Падението на Нуменор Елендил отвел оцелелите Приятели на елфите на Северозападните брегове на Средна земя. Там вече обитавали мнозина, които били изцяло или частично от нуменорска кръв, ала малцина от тях си спомняли елфическата реч. Всичко говори, че тъй Дунедаините били от началото далеч по-малобройни от обикновените люде, сред които пребивавали и които управлявали, бидейки владетели с дълъг живот и голяма сила и мъдрост. Ето защо използвали Общия език в отношенията си с други хора и в управлението на обширните си царства, но разширили речта и я обогатили с много думи, почерпани от елфическите езици.
В дните на нуменорските крале този облагороден Западняшки език се разпрострял надлъж и нашир — дори сред враговете им, и започнал да се използва все повече и повече от самите Дунедаини, тъй че по време на Войната на Пръстена елфическият език бил познат само на малка част от гондорските народи и ежедневно говорен от малцина. Тези малцина обитавали главно Минас Тирит, прилежащите към града земи и тези на васалните принцове на Дол Амрот. При все това имената на почти всички места и личности в гондорското царство били с елфическа форма и значение. Няколко били със забравен произход и без съмнение идвали от дните преди корабите на Нуменорците да заплават по Морето. Сред тях били Умбар, Арнах и Ерех, и планинските имена Ейленах и Риммон. Форлонг също било име от този тип.
Повечето от хората от северните области на Западните земи произхождали от Едаините от Първата епоха или от близки техни родственици. Ето защо езиците им били сродни с адунаик и някои все още запазвали прилика с Общия език. От този тип били народите от долините на Горен Андуин — Беорнингите и Горските люде от Западен Мраколес и по на север и изток — хората от Дългото езеро и от Дейл. От земите между Перуниките и Каррок дошъл народ, що бил познат в Гондор като Рохиримите, Господари на конете. Те все още говорели езика на предците си и давали нови имена на него на почти всички места в новата си страна; себе си наричали Еорлинги или Хора от Ездитните предели. Но владетелите на този народ използвали Общия език свободно и го говорели благородно по начина на своите съюзници в Гондор, защото в Гондор, отдето идел Западняшкият, все още пазели по-изящен и древен стил.
Изцяло чужд бил езикът на Дивите хора от Друаданския лес. Също чужд или само относително сроден бил езикът на Дуноземците. Те били останка от народите, които обитавали в долините на Белите планини в отминали епохи. Мъртвите люде от Черноден били от техния род. Но в Тъмните години други се били преместили в южните долини на Мъгливите планини и тогава някои преминали в празните земи, далеч на север, чак до Могилните ридове. От тях дошли хората в Брее, ала дълго преди това те били станали поданици на Северното кралство Арнор и били възприели Западняшкия език. Само в страната Дун хората от тяхната раса се придържали към своите стари език и обноски — потаен народ, настроен неприятелски към Дунедаините и мразещ Рохиримите.
От речта им нищо не се появява в тази книга, освен името Форгойл, което те дали на Рохиримите (както се казва — означаващо Сламени глави). Дун и Дуноземци са имената, които Рохиримите им дали, защото били смугли и тъмнокоси; тъй че няма връзка между думата дунн в тези имена и сивоелфическата дума Дун — „запад“.
96
Куенийски например са имената Нуменор (или изцяло