Хобитите от Графството и Брее по това време били възприели — може би от повече от хиляда години, Общия език. Използвали го по свой си начин — свободно и безгрижно, но все пак най-учените сред тях все още владеели по-официален език, когато случаят го изисквал.
Няма летопис, споменаващ някаква свойствена само на хобитите реч. В древни дни те, изглежда, винаги използвали речта на хората, край които или сред които живеели. Тъй, след като навлезли в Ериадор, бързо приели Общия език и по времето на установяването си в Брее вече били започнали да забравят своята предишна реч.
Тя очевидно била хорско наречие от горен Андуин, сродно с това на Рохиримите, обаче южните Запасливци, изглежда, все пак били усвоили език, сроден с дуноземския, преди да дойдат на север в Графството97.
По времето на Фродо все още имало някакви следи от тези неща, останали в местни думи и имена, много от които силно приличали на намерените в Дейл или Рохан. Най-забележими били имената на дни, месеци и сезони; други няколко думи от същия вид (като матом или смял) били все още в обща употреба, докато повече били запазени в имената на места от Брее и Графството. Личните имена на хобитите също били особени и много от тях идвали от древни дни.
Хобит било името, обикновено използвано от обитателите на Графството за целия им вид. Хората ги наричали Полуръстове, а елфите — Перианнат. Произходът на думата хобит бил в по-голямата си част забравен. Изглежда обаче, че това е било изпървом име, дадено на Твърдокраките от Дъждокрийците и Запасливците и е отминала форма на дума, запазена по-пълно в Рохан — холбитла — „строител на дупки“.
Енти. Най-древният народ, оцелял в Средна земя, били Онодримите или Енид. Ент била формата на името им в езика на Рохан. Те били познати на Елдарите в древни дни и на Елдарите именно ентите приписвали не собствения си език, а желанието да имат реч. Езикът, който били създали, не приличал на никой друг — бавен, сонорен, претрупан, досаден чак, съставен от разнообразни отсенки на гласните и различия в тона и качествените характеристики, което дори майсторите сред Елдарите не се опитвали да представят писмено. Използвали го само помежду си, ала нямали нужда да го пазят в тайна, защото другите не можели да го научат.
Все пак самите енти били умели в езиците, учели ги бързо и никога не ги забравяли. Предпочитали езика на Елдарите и обичали най-много древния Висшеелфически. Тъй че странните думи и имена, които хобитите записали, както ги били употребили Дървобрад и другите енти, са елфически или откъслеци от елфическа реч, нанизани заедно по ентски маниер98. Някои са куенийски — като Таурелиломеа-тумбалеморна Тумбалетауреа Ломеанор, което може да бъде предадено като „Лесмногосенчест-дълбокадолиначерна Дълбокадолинагориста Здрачназемя“ и с което Дървобрад повече или по-малко имал предвид: „има черна сянка в дълбоките долини на леса“. Някои са синдаринни — като Фангорн — „брада-(на)-дърво“, или Фимбретил — „строен-бук“.
Орките и Черният език. Орки е форма на името, което други раси използвали за този неприятен народ, както било то на Роханския език. На Синдарин било орх99. Без съмнение сродна била думата урук от Черния език, която обаче се упртребявала по правило само за големите бойци-орки, що наизлизали по това време от Мордор и Исенгард. По-низшите видове били наричани — особено от Урук-хаите, снага — „роб“.
Изпървом орките били отгледани от Мрачната сила на Севера в Старите дни. Казано е, че нямали собствен език, но взели каквото могли от други езици и го изопачили по свой вкус. Въпреки туй те сътворили само груби подобия, едва задоволяващи собствените им нужди, освен ако не ставало дума за проклятия и ругатни. Тези изпълнени със злоба създания, които мразели дори своя собствен вид, бързо развили толкова варварски диалекти, колкото били групите или поселенията на расата им, тъй че оркската реч не била особено от полза в общуването между различните племена.
Та в Третата епоха орките използвали за комуникация на порода с порода Западняшкия език и действително много от по-старите племена — като тия, що все още пребивавали в Севера и в Мъгливите планини, дълго били използвали Западняшкия като свой роден език, но по начин, който го правел съвсем по-малко некрасив от оркския. В този диалект тарк — „мъж от Гондор“ било развалено от таркил — куенийска дума, използвана в Западняшкия за някой с нуменорско потекло.
97
Запасливците от Ъгъла, които се върнали в Дивите земи, вече били усвоили Общия език, но Деагол и Смеагол били имена на хорски език от областта близо до Перуниките.
98
Освен когато хобитите не се опитвали да представят по-късите мърморения и повици на ентите;