В представянето на съдържанието на Червената книга като история, която ще четат днешните хора, цялата лингвистична постановка е преведена, доколкото е възможно, на езика на нашето собствено време. В оригиналната си форма са оставени само езиците, чужди на Общия, ала те се появяват главно в имената на личности и места.
Общият език като език на хобитите и техните разкази е превърнат повсеместно в съвременен английски. В този процес са намалели различията между разновидностите, наблюдавани в употребата на Западняшкия. Направен е опит те да бъдат представени с изменяне на използвания тип английски, но разликата между произношението и идиомите от Графството и Западняшкия език в речта на елфите или високопоставените хора в Гондор била по-голяма, отколкото е показано в тази книга. Хобитите действително говорели в по-голямата част селски диалект, докато в Гондор и Рохан бил използван по-древен език, по-официален и по-отсечен.
Един аспект на разликата може да бъде отбелязан тук, тъй като макар и да е важен, се оказа невъзможно да бъде представен100. Западняшкият език правел разлика в местоименията от второ лице (и често в онези от трето), независимо от числото, между „фамилиарните“ и „почтителните“ форми. Било обаче една от особеностите на Графството, че уважителната форма била излязла от разговорна употреба. Тя продължавала да съществува само сред селяните — особено в Западната околия, които я използвали като галена. Това било едно от нещата, които гондорците отбелязвали, когато говорели за странността на хобитовата реч. Перегрин Тук например, през първите си няколко дни в Минас Тирит, използвал фамилиарната форма за хора от всички рангове, включително за самия владетел Денетор. Това може да е било забавно на възрастния Наместник, но трябва да е смаяло слугите му. Без съмнение свободната употреба на фамилиарни форми е спомогнала да се разпространи известният слух, че Перегрин е много високопоставена личност в собствената си страна101.
Може да се забележи, че хобити като Фродо и личности като Гандалф и Арагорн невинаги използват един и същи стил. Това е преднамерено. По-учените и способни сред хобитите имали известно познания върху „книжния език“, както бил наречен в Графството, и бързо забелязвали и възприемали стила на онези, които срещали. Във всеки случай било естествено за много пътувал народ да говори повече или по-малко като ония, сред които се намира, особено в случай че са хора, които — като Арагорн — често се стараели да укриват произхода и работата си. Въпреки това в тези дни всички неприятели на Врага почитали древните неща — в езика не по-малко, отколкото на други места — й намирали — всеки според знанията си — удоволствие в това. Елдарите, бидейки преди всичко умели с думите, боравели с много стилове, ала все пак най-естествено говорели по най-близкия до собствената си реч начин — по-древен и от гондорския. Джуджетата също говорели умело, с готовност приспособявайки се към околните, макар изговорът им да изглеждал на някои груб и гърлен. Орките и троловете говорели както си искали, без обич към думите и нещата, а езикът им в действителност бил по-западнал и неприличен, отколкото съм го показал. Предполагам, че никой не ще пожелае по-близко запознанство, но все пак образци лесно могат да бъдат открити. Много сходен е начинът на говорене, който все още може да бъде чут от орките по ум. Мрачен и излъчващ омраза и презрение, твърде дълго встрани от доброто, та да запази дори само словесната сила, освен в ушите на онези, на които силно звучи единствено мръсното. Преводи от този тип са, разбира се, обичайни заради наличните във всяко повествувание отношения с миналото. Рядко се стига по-далеч от това. Но аз продължих. Преведох също и всички Западняшки имена според значението им. Когато в тази книга се появяват английски имена или титли, това е знак, че по това време са в употреба имена на Общия език, редом с или вместо тези на чужди (обикновено елфически) езици.
Западняшките имена обикновено са преводни от по-стари имена — като Ломидол, Скрежноблик, Сребропът, Дългобряг, Врага, Тъмната кула. Някои се различават по значение — като Съдбовния връх за Ородруин — „горяща планина“, или Мраколес за Таур-е-Ндаеделос — „лес на големия страх“. Други са алитерации от елфически имена — като Лун и Брендивин, произлезли от Луун и Барандуин.
Тази процедура може би се нуждае от известна защита. Струва ми се, че ако представя всички имена в техните оригинални форми, ще се засенчи една основна черта на времето, както е било почувствано от хобитите (чиято гледна точка бях заинтересован да запазя) — контрастът между широко разпространения език — тъй обичаен и за тях, какъвто е за нас английският, и битуващите останки от далеч по-стари и по-почитани езици. Ако всички имена бъдат само транскрибирани, биха изглеждали на съвременните читатели еднакво далечни — ако например бъдат оставени непроменени и елфическото име Имладрис, и западняшкият превод Карнингул. Но ако говоря за Ломидол като за Имладрис, ще е като че ли някой говори за Уинчестър като за Камелот, с изключение на това, че в горния случай имената със сигурност принадлежат на едно и също място, само дето в Ломидол все още обитавал славен владетел, далеч по-стар, отколкото би бил Артур, ако още беше крал в Уинчестър днес.
101
На едно или две места е правен опит да се загатне за тези разграничавания с несъзнателна употреба на