Тъй бяха дадени на английски името на Графството (Суза) и всички други хобитови места. Рядко биваше трудно, тъй като обикновено такива имена са съставени от елементи, близки до използваните в нашите прости английски местни названия — било думи все още в обръщение, като hill или field, или поовехтели — като ton наместо tawn. Ала някои произхождали от стари хобитски думи, които вече не били в употреба, и са представени от сходни английски неща — като wich или bottle — „жилище“, или michel — „голям“.
Когато става дума за личности обаче, хобитските имена в Графството и Брее са били особени в ония дни, което може да се забележи в навика, появил се няколко столетия преди онова време, да се вземат съществителни имена за фамилии. Значението на повечето от тези презимена било очевидно (в разговорния език те произлизали от насмешливи прякори или имена на места, или — особено в Брее — от имена на растения и дървета). Преводът на подобни имена почти не представлява трудност, ала останаха едно или две по-стари имена със забравено значение и тях се задоволих да англицизирам по правопис — като Тук за Tuk или Бофин102 за Bophin.
Отнасях се — доколкото е възможно, по същия начин към хобитските първи имена. На момиченцата сред хобитите било общоприето да се дават имена на цветя или скъпоценни камъни, На мъжките си рожби те обикновено давали имена, които изобщо нямали значение в ежедневната им реч, подобни били и някои от женските им имена. От този тип са Билбо, Бънго, Поло, Лото, Танта, Нина и така нататък. Има много неизбежни, но случайни прилики с имена, които сега ние имаме или знаем — например Ото, Одо, Дрого, Дора, Кора и др. подобни. Тези имена съм запазил, като все пак обикновено съм ги англицизирал, променяйки окончанията, тъй като в хобитските имена а било окончание за мъжки род, а о и е били за женски род.
В някои стари родове, особено онези от дъждокрийски произход, като Туковци и Болгеровци, съществувал обичаят да се дават гръмки първи имена. Тъй като повечето от тях, изглежда, идвали от легендите от миналото — на хората, както и на хобитите, и много от тях — ако и сега не значещи нищо за хобитите, приличали силно на имената на хората в Андуинската долина или в Дейл, или в Пределите, аз съм ги обърнал в онези стари имена — до голяма степен от франкски или готски произход, които все още употребяваме или се срещат в историите ни. Тъй често пъти съм запазил поне смешния контраст между първи имена и презимена, за който самите хобити добре си давали сметка. Рядко са били използвани имена с класически произход, защото най-близките съответствия на латинския и гръцкия в Графствознанието били елфическите езици, а тях хобитите рядко употребявали за наименуване. Във всяко време неколцина измежду тях знаели „езиците на кралете“, както ги наричали.
Имената на Фуковяните били различни от онези в останалото Графство. Народът на Мочура и неговата издънка отвъд Брендивин били в много отношения особени, както беше вече казано. Без съмнение предишният език на южните Запасливци е бил този, от който са наследили много от много странните си имена. Тях обикновено съм оставял непроменени, защото ако са странни сега, такива са били и по свое време. Може би смътно бихме почувствали техния стил като „келтски“.
Тъй като оцелелите следи от по-старите езици на Запасливците и Бреевчани приличали на оцелелите келтски елементи в Англия, понякога съм ги имитирал в превода си. Тъй Bree, Combe (Coomb), Archet и Chetwood (Кестенака) са оформени по реликти от британското наименуване, избрани според смисъла — bree — „хълм“, chet „гора“. Но по този начин е променено само едно лично име, Мериадок беше избрано да съответства на факта, че съкратеното му име — Кали, значело на Западняшки „весел, веселяк“, но в действителност е съкращение от нищо незначещото сега Фуковянско име Калимак.