Елфи било използвано, за да преведе едновременно и Куенди — „говорящите“, Висшелфическото име на целия им род, и Елдар — името на Трите рода, които потърсили Неумиращото Царство и отишли там в началото на Дните (с изключение само на синдарите). Тази стара дума беше действително единствената подходяща — някога е била пригодена да отговаря на каквито спомени за този народ са запазили хората или на едни не напълно различни творения на човешките умове. Но значението й е било стеснено и сега може да припомня на мнозина хрумвания къде хубави, къде глупави, тъй различни от някогашните Куенди, както са пеперудите от ястреба — не че някой от Куендите някога е имал крила — тъй неестествени за тях, както и за хората. Те били раса висока и красива, по-старите Деца на света, а сред тях Елдарите били като крале, които сега са си отишли — Народът на Великия поход, Народът на Звездите. Били високи, светлокожи и сивооки, ако и къдриците им да били тъмни — освен в златния род на финарфин, а гласовете им имали повече мелодичност от всички чувани днес. Били храбри, ала печална е историята на онези, що се завърнали в Средна земя като изгнаници. Макар в отдавна отминали дни да се пресякла с тази на Бащите, тяхната участ не е като човешката. Господството им отминало отдавна и сега те обитават отвъд кръговете на света и не се завръщат.
Хобит е изобретение. Думата, използвана в Западняшкия — когато изобщо се споменавал този народ, била банакил — „полуръст“. По това време обитателите на Графството и Брее използвали думата кудук, която не е открита другаде. Мериадок обаче записва, че кралят на Рохан използвал куд-дукан — „обитаващ в дупка“. Тъй като, както беше отбелязано, хобитите някога са говорили език много близък с този на Рохиримите, изглежда възможно кудук да е овехтяла форма на куд-дукан. Последната съм превел — по обяснени причини, с холбитла, а хобит осигурява дума, която спокойно може да е форма на холбитла, ако името беше засвидетелствано в нашия древен език.
Гамджи. Според семейната традиция, изложена в Червената книга, презимето Галбаси или в съкратена форма Галпси, идвало от селото Галабас, за чието име се предполагало, че произлиза от галаб — „игра“ и един стар елемент — бас, повече или по-малко равностоен на нашето wick, wich. И тъй, Гамуич (произнасяно Гаммидж) изглеждаше много удачно хрумване. Съкращавайки обаче Гаммиджи на Гамджи, за да представя Галпси, не търсех израз на връзката на Самознай със семейство Котън, макар шега от този тип да би била доста хобитоподобна, ако имаше някакво основание в техния език.
Котън, де факто, представя Хлотран — доста познато селско име в Графството, произлязло от хлот — „двустайно обиталище или дупка“ и ран(у) — малка група такива обиталища в склона на хълм. Като презиме, може да е алитерация на Хлотрам(а) — „колибар“. Хлотрам, което съм дал като Котман, било името на дядото на Котън Фермера.
Брендивин. Хобитовите имена на тази река били алитерация на елфическото Барандуин (ударението пада на анд), което произлиза от баран — „златистокафяв“ и дуин — „(широка) река“. Брендивин изглежда естествена производна на Барандуин в съвремието ни. В действителност по-старото хобитово название било Бранда-нин — „гранична вода“, което би било предадено по-точно чрез Пределни поток, ала с обичайното чувство за хумор, позовавайки се отново на цвета й, по това време реката обикновено била наричана Бралда-хим — „опияняваща бира“.