- А защо трябва да се връщат в Русия?
Англичанинът отговори:
- Това е класическа схема за пране на пари, която се нарича пълна обиколка. Всъщност вземаш пари, спечелени от корупционна сделка - кражба на имущество, подкупи, приходи от организирана престъпност и прочие, - след което ги изпращаш на холдингови компании в някои от тези офшорни финансови центрове, където парите се придвижват от друга холдингова компания и се връщат в Русия като чисти средства във вид на чуждестранни инвестиции.
- Проклятие - промърмори Райън. - Има да уча още много.
- Така е, момче. Но учиш бързо.
Ламонт погледна часовника си.
- Всичко това е много интересно от академична гледна точка, но такива фирми паравани се появяват и изчезват с такава лекота, че ако не знаеш каква е истинската структура на собствеността, тоест имена на реални хора, няма изобщо да доближиш тези пари. Ние никога няма да разберем кой е в управителния съвет на тази фирма ИФК или на нейните клонове. Те се стараят много, много ловко да крият тази информация и се справят адски добре. Ти си се запознал с цялата документация.
В очите на Джак отново се появи светлинка.
- Така е. Цялата документация е изготвена така, че да крие собственика, но какво ще стане, ако знаем къде е неговата банка?
Санди се почеса по главата.
- За какво говориш?
- За фирмите от Антигуа. Всички те са регистрирани в една и съща сграда.
- Това изобщо не е необичайно. Ще има регистрационен агент, компания, която може да ти уреди да получиш паспорт, адвокати, които да ти помогнат да си откриеш сметки в данъчния рай. За тази цел ще използват физически адрес. Но той не е свързан със собственика.
Джак каза:
- Но банката ще е наблизо, нали?
- Това няма да е банка за обикновени клиенти, момче. Няма да е с банкомати и касиери. Ще съществува на хартия и сметките ще бъдат в други трансферни банки. Ще има адвокат, който е нагласил всичко, но тези адвокати не обявяват подобни неща в интернет или във Фейсбук. Те си играят игрите тихо.
- Искам да разгледам по-отблизо регистрационния агент -отговори Джак. - Искам да кажа, ще ми се да видя сградата.
Санди сви рамене.
- Да. И аз правя така, за да е весело. „Гугъл Мапс“ ще ти даде снимка на сградата.
Джак поклати глава.
- Не това имам предвид. Искам да ида там. Да поразгледам.
Ламонт го изгледа.
- Физически? Искаш да идеш там?
-Да.
- А защо не наемеш местен следовател в Антигуа, който да свърши тази работа.
- Санди, ти сам каза, че съм новак. Мога да чета документите или да проучвам структурата на фирмите паравани в СПАРК и да си наема някой следовател в друга страна, но ще разбера всичко това по-добре, ако ида там. Ще отделя ден-два да разгледам, да усетя как действат тези офшорки. Може дори да науча нещо за холдинга ИФК и за другите фирми с адреси там.
Санди не хареса идеята. Опита се отново да разубеди Райън.
- И какво смяташ да правиш? Ще се ровиш из боклука на регистрационния агент ли?
Джак се усмихна.
- Добра идея.
Санди въздъхна продължително.
- Мисля, че не разбираш с какво си имаш работа. Аз съм ходил на терен преди. Вярвай ми, приятел, тези прикрити финансови центрове в Третия свят се охраняват от доста груби типове. Освен това там има мафиоти и наркобанди, които имат силен интерес да не позволяват чуждестранни следователи да си врат носа в компаниите, с които си перат парите. Ти си син на президента на Съединените щати. Не си свикнал да си имаш работа с хулигани.
Джак не отговори.
- Може и да не схванеш цялата картина от електронна таблица или от презентация в „Пауърпойнт“, но е далеч по-безопасно да си седиш на бюрото и да научаваш колкото е възможно.
- Санди, туристите ходят в Антигуа и Барбуда през цялото време. Не мисля да си насилвам късмета. Бъди сигурен, че ще се впиша много добре.
Санди облегна главата си назад на стола и се загледа продължително в тавана. Накрая каза:
- Щом е така, няма да те оставя да идеш сам.
Джак мислеше за същото.
- В такъв случай ела с мен.
Санди се поколеба още малко, но Райън виждаше, че колегата му вече си представя плажове и коктейли.