Ед продължи с обяснението:
- Всички страни стигат до един и същи извод. В Европа не е действал руски наемен убиец, наричан Зенит. Това е просто история, която са измислили членове на немската терористична група „Фракция Червена армия“. Убийствата са политически мотивирани, но през онези времена „Фракцията“ е бездействала. Някои от терористите са искали тя да остане в това положение. Убийствата не са одобрявани от тази организация и никой в нея не е искал да го свързват с тях, затова са измислили историята с КГБ.
- А как името на Роман Таланов е свързано със Зенит?
- Това са го измислили от британското разузнаване, но години след случая. В началото на деветдесетте източник от Русия със заличено име е заявил, че убиецът Зенит е реално лице, бивш офицер от ГРУ на име Таланов, който служил отначало във въздушнодесантните войски при нападението срещу Афганистан.
- Името на източника е заличено?
- Да, и това е много странно. Това е единственото заличено име във всички документи, които получих. Показах го на Мери Пат и тя отправи искане до англичаните. Те казват, че тази редакция е направена върху самия оригинален документ от 1991 г. и не знаят кой е източникът.
- Това е необичайно.
- Много. На Мери Пат й казали, че смятат тази информация за невярна и източникът не заслужава доверие. Трябвало да заличат целия коментар за Таланов, но някой сбъркал и заличил само името на информатора, а не самата информация.
- Значи казваш, че става дума за лоша информация от лош източник - каза Райън. - И че това е задънена улица, защото дори не знаем откъде е постъпила информацията.
- Има малко информация от швейцарските досиета. Едно от тях е от полицията на кантона Цуг - задържали мъж на мястото на едното убийство. Спрели го за свидетел, но отказал да се подчини на полицаите. Сложили му дори белезници и го вкарали в полицейската кола, но той избягал оттам.
Ед разлисти документите и подаде една страница. Райън я разгледа - фотокопие на документ от електрическа пишеща машина, на немски език.
Отначало не разбра нищо и само каза:
- Ich spreche kein Deutsch[4].
Ед се разсмя.
- И аз не говоря немски. Но погледни внимателно в полето отдясно.
Джак спусна очилата върху носа си и забеляза избледняла следа. Изглежда е имало нещо написано с молив, но след това изтрито.
Вгледа се по-внимателно.
- Тук Бедрок ли пише?
-Да.
- Какво е Бедрок?
Ед поклати глава.
- Нямам представа. Никога не съм чувал това преди и определено никъде не се споменава в досиетата за Зенит. Питах и Мери Пат. Англичаните не знаят за човек или операция с кодово име „Бедрок“.
- А надписът е точно до мястото, в което се споменава избягалият свидетел?
- Ужасно много не знам немски, но това казва преводачът - отговори Ед.
Райън погледна отново думата на английски език.
- Чий е този почерк?
- По документите от швейцарските и английските досиета има и други бележки на английски - отговори Ед. - Англичаните трябва да са били. Предполагам, че надписите са от самия сър Базил Чарлстън.
- Интересно.
- Може да се обадиш на Базил. Едва ли си спомня - минали са цели тридесет години, но не се знае.
Райън обмисли предложението.
- Обадих му се миналата година да му честитя рождения ден. Умът му е остър, но се боя, че е глух като пън.
- Ако искаш, мога да ида във Великобритания и да говоря с него лично - предложи Ед.
- Благодаря, но няма нужда. Ще звънна на Джак-младши и ще го помоля да отскочи до къщата на сър Базил и да го разпита. От доста време не съм се чувал със сина си и така ще имам повод да му се обадя, без да изглеждам прекалено много като грижовна квачка.
- Той как се справя там?
- Да си призная, не знам. Онзи ден говори с Кети. Казва, че всичко било супер. Може аз да го накарам да каже повече неща.
Двамата мъже станаха. Ед каза:
- Жалко, че не успях да науча повече от тези бележки. Знам, че се надяваше да свържеш Таланов с убийствата, но те, изглежда, наистина са работа на „Фракция Червена армия“. Германците разбиха една тяхна клетка в Берлин и намериха информация, която ги свързва с всички убийства.
Райън го потупа по рамото.
- Може и да е така, Ед. Може и да е така. Но знам, че има и друго, което не е казано в бележките.
- Защо казваш това? - запита Фоли.
Райън се усмихна уморено.
- Защото преживях всеки момент от онези времена.
33.
Въпреки надеждите си да работят незабелязани от радарите в Киев Джон Кларк и неговите оператори от Колежа промениха малко плановете си и сега се криеха на открито. От сблъсъка с хората от ФСБ преди няколко дни разбраха, че руското разузнаване контролира града и всички опити да останат незабелязани тук са обречени на провал. По тази причина Кларк реши да се правят на група непохватни журналисти, блажено несведущи, че работят сред шпиони и мафиоти, и неосъзнаващи изобщо, че всичките им думи и действия се следят.