Много е вероятно в някой минал живот да сме допринесли с нещо за идването на новите условия на планетата, защото в противен случай сега нямаше да сме тук, включително и моята скромна особа. Да знаем това и да действаме от тази позиция, е най-важното в момента. „Истинският грях“ всъщност е задача за нашата отговорност. Отговорността за нашето творчество. Думата грях (Sunde) идва от старонемското Sinte = разделяне, раздяла. Грехът се състои в това да си разделен от Вселената, да не разпознаващ себе си като част от Нея. Ние всеки ден творим. Пожелаваме си нещо представяме си желаното (визуализация), после разработваме план (мислене) и го въвеждаме в материята (действие). Ние самите, всеки отделен човек е Творение. Един мирови учител някога е казал: „Отец ти е по-близо до теб, отколкото е твоята риза отколкото твоят дъх“. Къде другаде би могъл се скрие освен в нашето цялостно битие, в цялата екзистенция?
Грехът да сме отделени, е видим при хората, които очакват външното връщане на Христос, т.е. на личност, която ще въведе всичко в ред. Идването на Христос обаче няма да е персонифицирано, а ще се случи в душите на хората и най-вече на тези, които са решили да поемат по този път. Самопознанието, безкористната любов и благото у всекиго ще донесе неговото завръщане и то няма да е свързано с определена раса или религия. Антихристът също не е личност, която ще превземе света отвън; като цяло той е човешкото свръх — Его. Така че той вече отдавна владее света. Рецепта за спасение няма. В момента, в който допуснете, че ще ви спасят, защото сте станали член на някоя верска група, се поставяте над другарите си по съдба и подхранвате Егото си — съответно силовото поле на т.нар. Антихрист. Така постигате обратното на това, към което се стремите. Забавна игричка, нали?
В същото време хората масово искат да са като Исус, Тот, Буда или Сен Жермен и с удоволствие биха желали да лекуват като полагат длан, да материализират нещо от етера, да ходят по водата и т.н. Всеки мека да се ползва от уменията им, но не и да чувства и да мисли като тях. С охота пропуска, че те са говорили и действали от сърце и душа; към всички са изпитвали една и съща любов: към бедните, към богатите, към проститутките, войниците сакатите, безпризорните… Цветът на кожата, езикът, расата или религията са били без значение за тях. Ако един ден сте способни да приемете за брат или другар в живота човека, когото срещнете на улицата, ще сте способни да извършите същите „чудеса“. Всъщност това не са никакви чудеса, а резултат — съответно наградата, която адептите сами са си изработили. Поздравявам тези от вас, които се стремят към подобно нещо, защото са разбрали казаното от учителите и това, което междувременно сме се отдалечили.
От хилядолетия учат хората, че Творението живее извън своето царство, някъде там дълбоко в пространството. Повече го приемат за истина. То обаче, произходът на всеки живот, никога не е било извън нас — Творението сме ние. Хората са научени, че се раждат, за да живеят, да остареят и да умрат. Те вярват в това и са го превърнали в реалност за съществуването си на Земята.
На хората им е втълпено, че Творението е създадено от Бог — самостоятелно същество, естествено мъж, които с ръцете си е направил Небето и Земята, а след това хората. Ако първичният принцип, висшата интелигентност, която християните наричат Бог, е създал хората и всичко останало, възниква въпроса ОТ КАКВО Бог е направил всичко? Естествено от себе си, тъй като нямал друго под ръка! Следователно всичко, създадено от Твореца (Вселената), СЪЩО е Творец (Вселена) — нали материалът е същият. Както когато двама души се събират и създават дете — резултатът е същият, т.е. човек. Или ако се съберат две кучета, няма да се роди крава, а куче. Казано с езика на християните: ако Бог е създал всяко битие, може да се породи само Бог! От него е произлязло всичко, което днес съществува — било то човек, животно, растение, камък, чувство, мисъл — просто ВСИЧКО: Творението означава пълнота.