Това е учел Йешуа Бен Йозеф, когото християните наричат Исус от Назарет. Баща му е баща на любовта! На старо-еверейски Христос е наричал своя Отец АББА. Преведено АББА означава ТАТКО. Това показва вътрешната връзка помежду им. Исус не го е смятал за господар или Бог, а се е обръщал към него с „татко“.
Висшата интелигентност обича Творението си. Ако Бог наказваше собственото си Творение, което създава от себе си, то е все едно да накаже себе си. Виждате ли безсмислицата? Строгият Бог е пълен абсурд. Това е разликата между първичното християнство и останалите учения от онова време: Създателят обича, а не наказва Творението си. Но хората могат да бъдат управлявани чрез страха, който им се внушава. Набива им се в главите, че ако не служат на Бога, ще бъдат пратени в ада, където ги чакат мъчения и страдания. Това означава, че Бог, който е създал всичко от себе си, ще се хвърлил в ада, за да се накаже. Наистина само болен мозък може да роди подобно твърдение!
Христос изобщо не е споменавал съществуването на това място и ясно е обяснявал, че адът и раят са ВЪВ нас. Казвал, че е Божи син, но и че всеки друг на този свят е син на Бога. Учел, че:
„… който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши… защото ето, Божието царство е всред вас…“
Човек е създал образи на Бога, за да властва над другите. Религиите държат под контрол хората и народите, когато войската почива — страхът е техният инструмент за обуздаване на народа. Хилядолетия наред църковната власт е причина за унищожение на чужди култури. Майте и ацтеките са избити под властта на римокатолическата църква, защото не вярвали на това, на което тя учела т.нар. „свещени войни“ през тъмните векове са водени, за да се заличат всички нежелани религиозни учения. Екзекутирани и измъчвани са най-вече жени. Верската общност е управляване с помощта на „адския огън, сярата и дявола“ и страхът е посаждан още в беззащитните детски души. Учели ги, че ако не правят, каквото се иска от тях според канона на църквата, щели да горят в ада.
Когато на един човек се отнема неговата божественост и цялостност — и му се втълпи, че е отделен от Твореца, лесно може да бъде управляван. Вселената не е създала ада и дявола. Те са страхливото изобретение на хората, за да измъчват своите братя. Адът и дяволът са църковни догми, които целят да сплашат хората и да ги превърнат в лесна за управление маса. Творението е всичко: всяка песъчинка, всяка звезда, пеперуда, всеки човек. Всички неща са Творение. Ако имаше такова място като ада, то щеше да е като раково образувание в тялото на Творението и Творението би загинало.
Действително много хора вярват, че са презряната част от общия организъм. Ако беше така, кой тогава е този, който внимателно надзърта през очите ни? Кой дарява индивидуалността, неповторимостта, характера, чувствителността, способността ни да обичаме, да прегръщаме, да се надяваме, да сънуваме и да творим? Откъде идват интелигентността, всички знания и цялата мъдрост, които ние, хората, притежаваме? Мислите ли наистина, че бихте могли да постигнем всичкия опит, цялото наше познание само в рамките на един живот, който във вечността е нещо като едно вдишване и издишване?
Всичко, което представляваме, сме го постигнали в продължение на стотици животи. Придобили сме мъдрост, която ни е помогнала да изградим нашата изключителност и красота. Ако въпреки всичко някои искат да се придържат към тезата че земният живот е еднократно явление, как ще обяснят например, че преди шест години в едно малко селце в Северен Китай в бедно селско семейство се ражда момче, което цифром и словом на пет години с успех полага зрелостен изпит. Откъде е получило своите знания? Със сигурност не от своите близки, защото те са неграмотни, камо ли да боравят със сложни математически формули, или да говорят чужди езици. Повечето т.нар. „учени“, които в моите очи са по-скоро изобретатели на догми и теории, отхвърлят подобни факти с модерната дума „случайност“; тя винаги идва на помощ, когато липсват познания. Това момче е натрупало знанията си от своите предишни животи. Между другото, случаи като този в Близкия Изток съвсем не са рядкост.
Ние сме много по-ценни, много по-прекрасни, за да сме само миг от вечността. Телата, които обитаваме, са перфектни транспортни средства — избраните от нас „автомобили“, които ни дават възможност да живеем и да играем на материално ниво. Междувременно обаче сме потънали в илюзията, че ние САМИТЕ сме тези тела. Имаме своя произход, своето наследство, което сме получили преди безкрайно много време, но сме забравили себе си. Забравили сме и междувременно отричаме с всички сили, че сме тази Вселена и за съжаление отричаме и отговорност за нея.